Индия - Равнините › Животни
Характерните за Индия крави от вечни времена се смятат за символ на плодородието и едва ли не олицетворение на самата майка-земя. Само в един лъскав мумбайски супермаркет видях изобщо да се продава телешко, а консумацията му в “обикновена Индия” често е ставала първопричина за кървави свади между хиндуисти и мюсюлмани, завършващи след няколко поколения. Без угризения на съвестта хиндуистите могат да използват кравето мляко, а от него се получава и местното пречистено масло “ghee”. Там където липсват дърва за горене, кравешките изпражнения се замесват като питки и оставят за няколко дни под слънцето, индийският износ на кожени изделия процъфтява също благодарение на кравите, а в един обикновен дюкян видях шише с надпис – “Кравешка пикня. Да не се пие!!!” (това сякаш е първото, което идва на ум при вида й). Крави се разхождат свободно по улиците, крави преживят картонени кутии по гарите, крави създават огромни задръствания по пътищата, но на кравите (дори и без да са луди) всичко им е позволено. Не дай си Боже ядосано да удариш или да изпъдиш крава – когато при самозащита стиснах рогата на едно подивяло добиче в Аллахабад и пуснах няколко цветущи израза на български, местните на момента забравиха за благите си индийски маниери. Нейсе, разбрани хора излезнаха… Всеприсъстващи тук са и маймуните. Още от времената на Рамаяната, маймунският генерал Хануман също е отвоювал свое място в животинската йерархия на боговете, въпреки че вместо символ на сила и всеотдайност, според мен той би трябвало да е бог на крадците. Ако винаги си нащрек ще се разминеш само с откраднат банан или бисквита, а по някои туристически места ордите от примати скачаха из палмите с шапки и слънчеви очила в ръцете си. Няма да забравя една малка сергия в Куталлам (южна Индия), където дядка защитаваше стоката си от маймунските набези с камшик и прашка. Докато той посягаше към рафтовете, аз пазех с прашката, а след като напазарувах старчето приятелски подаде здрава тояга за из път и единствено благодарение на нея торбата стигна невредима до хотела… Змиите в Индия са толкова, че змиярите са си направо каста. Нага-та освен в будизма е увековечена и в хиндуистките епоси, а моите змийски преживелици бяха до водопадите Джог (250 м), където природата е изключително щедра не само на влечуги. Първо намерих малко умряло змийче на червени, черни и бели пръстени. Всъщност бях тръгнал да търся място за спане, така че го оставих на пътя и реших да го събера после и да разпитам местните що е то и дали е отровно. Повечето от ухапванията стават ако не забележиш влечугото, но на връщане даже търсейки умрялата змия и гледайки през цялото време в краката си, стъпих на 10 см от нещо наподобяващо зелена клонка, паднала на асфалта. Клонката бе дълга почти метър с дебелина на кутре и главата й се вдигна на педя нагоре в стойка атака. Ударих няколко бързи крачки, изчаках дали ще я прегази първата кола, но тя направи обратен завой към гората, а аз реших да не спя на открито… Няма да почвам изобщо за божеството Ганеша и за слоновете, но най-типичното животно за Индия всъщност е катеричката. Катерички скачаха в раджастанските палати и селата на Мадя Прадеш, имаше ги и по храмовете на Тамил Наду и в поляните на Делхи и из зеленината на Керала. Ако всеки шести човек и всяка трета крава живеят някъде из Индия, то поне половината от катериците на света трябва също да са там. Имаше и палмови и гигантски, но най-често – раирани катерици, а ако помислите, че индийците са забравили да ги включат в епосите си чуйте следната история. Рама, който е само една от многото инкарнации на Вишну, се запътил към Шри Ланка, за да спаси една от многото инкарнации на жена си. Нямало как да се пресече океана, така че маймуните се заели със задачата да построят мост от (вероятно крадени) камъни. Тежка била маймунската работа, а около тях напред-назад сновяла катеричка и бузките й постоянно били пълни с дребни камъчета. Тя търпеливо полагала сгурията между големите канари и станала за присмех на всички маймуни, но един ден океанът силно се развълнувал и мостът се сринал, където липсвала спойката. Рама погалил катерицата по гърба (който от тогава останал завинаги раиран) и казал – “Делата се мерят не чрез силата, а чрез сърцето вложено в тях”… А там, където от времената на Рамаяната стотина генерации са оставили само по невидима песъчинка сърце след себе си, днес се намира онази безкрайност наречена Индия.
Снимки от всички пътувания
 |