Индия - Равнините › Касти

Всеизвестен факт е, че извънземните не се набиват на очи, ако работят като таксиметрови шофьори в Ню Йорк. А аз бих добавил – и като просяци в Индия. Понякога видът им е такъв, че асоциациите с човешко същество идват едва на последно място. Недъгавите просяци по света са строго обособени – сякаш на международен конгрес са си поделили болестите. Тези в Индокитай са обгорени или ампутирани, просяците в Бангладеш са предимно гърбави, в Турция куцото и сакатото преобладава, очните увреждания доминират по арабския свят, а индийците държат монопола на проказата – болест, която уврежда кожата (звучи адски невинно) и за утеха на здравите се предава трудно. Абсолютният просяк – “глава, тяло и единствен крайник стиснал канче” е нещо, което не се изтрива от паметта. Опитайте да се потъркаляте няколко метра само на една ръка, после опитайте с канче в тази ръка и после – по мумбайските улици след дъжд. След като получите първата рупия я скрийте или изяжте преди да ви я откраднат. Добър апетит! Но започнах на тази тема не за друго, а като нагледен пример за ежедневието на далитите (недосегаемите), които са извън индийската кастова система. Не всички от тях са просяци и повечето само вършат унаследената “мръсна работа” на предците си, но отворите ли индийски вестник около думата далит ще се срещат най-често прилагателни като убит, изнасилена, запален или поне прострелян. Въпрос – ами защо им дават тогава просия? Отговор – за да събират плюс точки пред Бога. И до сега в демократичен Хиндустан преградите между хора и касти са сто пъти по-монолитни от бившата “желязна завеса” – не е чудно, че ислямът (растящ с рекордно темпо спрямо хиндуизма) е намерил особено широко разпространение именно сред тези онеправдани парии. Няма да се разпростирам на широко за кастите, които са фиксирани поне от времената на Бхагавадгита, но в тази древна книжка Кришна – олицетворението на първоучителя или първобрамина – дава съвети на Арджуна, който е войн изпаднал в лека депресия преди битка. Жреците и армията вървят ръка за ръка във всяка религия и хиндуизмът не е изключение. Липсват официални статистики за численост по кастова принадлежност, но брамините и войните едва ли са повече от 15%, далитите – също, а всички други са някъде по между им. В Мумбай освен “абсолютния просяк” се срещат и тълпи от здрави, добре поддържани хиндуси, които вървят из градинките (вариант на бягане в парка) препасани с айподи и следвани от породисти овчарки. В лъскавите супермаркети местните говорят на английски и с тримесечните си пеленачета, а фразите им са от речника на лондонски сноб. Индийската бюрокрация и лицемерието на богатия свят са утвърдени в противовес към всеприсъщата мръсотия и мизерия на бедния. А на обществените места, където различни касти и прослойки по принуда попадат в контакт един с друг, може да видиш как някой дриска под табелка “пушенето забранено”.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания