Индия - Равнините › Религия

Вземете главните и второстепенни герои от всички южноамерикански сапунки и им лепнете по един етикет. Този е смелият красавец, това е извънбрачната му лукава щерка, онзи е прелъстителят на гърбавата старица, а това е брат й, който в 1565-ти епизод застреля виторог елен в гората. Тези двамата отвлякоха детето на милионера… и така до безкрай. Какво ще се получи накрая? Бледо копие на хиндуизма. Едва ли някой може да каже колко са всичките му божества, но ако приемем бройката от 33333 записана в епоса Махабхарата, то техните имена биха се вместили в един средно дебел подробен речник. Друг малко по-простодушен индиец пък спомена, че хиндуистките богове били формирани като правителство – начело с президента и премиера, следвани от министри, заместници и председатели на комисии, та чак до секретарките и чистачките. Всъщност най-разбираемото сравнение за нас би било с древногръцката митология, ако нейните герои имаха по 10-20 имена и въплъщения, всяко от които с по няколко глави и още повече ръце. Дурга, Кали, Юма и Парвати примерно са различните аспекти на жената на Шива, който въпреки че няма инкарнации носи около 100 имена. През месец октомври заварих един от големите религиозни празници в страната – Навратри (девет нощи), празнуван в чест на Дурга и предхождащ Дипавали – празника на светлината. Всяка вечер храмовете се огласяха от песни, опашките от вярващи пред тях бяха гигантски по индийски, а хората смирено и тихо чакаха реда си, облечени в безупречно лъскави дрехи. След което започваха танци и вихри до късни нощи. Имах късмета да наблюдавам края на този празник или десетия ден в едно малко село, наречено Читракут и разположено на река. Тогава вярващите от околните села, под звуците на тъпан, докараха с трактори десетки огромни статуи на шесторъката Дурга, яхнала лъв. Жените както винаги бяха в сари-та, с обици по носове и уши и гривни или пръстени на ръце и крака. С бенки на челото и дълги сплетени коси те танцуваха около шествията от полуголи мъже, а мъжете хвърляха лилав и зелен прах във въздуха и изпадаха в транс с музиката. Хиндуси с чалми и саби качваха статуите на лодки, а лодките кръжаха по реката и най-накрая бутаха Дургите на най-дълбокото място и хората скачаха след тях във водите. Индия е много повече от Тадж Махал, раджастанска крепост, еротичен релеф или тамилски храм – дори и нажеженият от слънцето камък е лед спрямо този безумен, шарен уникум в сърцето на индийския празник.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания