По някое време стигнах до Аллахабад. Разквартирувах се до гарата и взех студен душ. След това викнах чистачката да подсуши водата, която от канала на банята се появи незнайно как около леглото ми, а тя го стори и си поиска бакшиш. Индийците са малко чалнати на тази тема, но се разбрахме кога ще е времето за къпане и кога – за попиване, а аз се запътих към близкия Прияг. Там вярващите извършват ритуалното си почистване в реките Ганг и Джамуна, за да нямат подобни проблеми. Един път на всеки 12 години десетки милиони индийци идват до Аллахабад, за да отпразнуват може би най-големия празник на хиндуизма и естествено на света – Кумб Мела. Но и когато няма празник, при сливането на трите реки (третата е митологична, подземна, пресъхнала или невидима), тълпи от хиляди души се поливат, търкат или само плуват около брега. Някои от тях плискат свещена вода на изток към душите на мъртвите, а най-продаваната стока наоколо са белите пластмасови туби, които пълниш за армаган на роднини и приятели. Асоциациите с кратунките на българските хаджии и лековитата замзам-ска вода от Мека идват направо от само себе си. Един от местните по-късно сподели, че водата от Ганг навремето ставала и за пиене, но сега хората се потапяха в някаква мътна помада и божествената река на места сякаш бе желирана. След няколко дни по неволя преджапах 20 метра из калта на Ганг във Варанаси, но след това бързо намерих чешма и се измих от този индийски благодат. Варанаси също има няколко имена – Бенарес, Каси, Мохамедабад – и е град на Ганг с безчет храмове и гхатове (стълби) по реката, където се събират поклонници от цялата страна. Навремето в Аллахабад растяло огромно баниян дърво и жреците разнесли мълвата, че ако те разсекат под него директно намираш пътя към нирваната…. както и ако умреш във Варанаси, естествено след като завещаеш имуществото си на диригентите на ритуала – брамините. От тези времена е останала модата на кремациите по варанаските гхатове, а целият този бизнес днес се върти от едно средно голямо индийско семейство (няколкостотин човека), което кара дървата вече от съседния щат. Наблизо има и държавен крематориум… Той поработил известно време на газ и на по-ниска цена, но зачестили дефектите, тръгнали слухове, че газта и нирваната са несъвместими и най-накрая монополистите му видели сметката – сградата сега е само един огризган бетонен колос. Вече бях присъствал на кремация в Дарджилинг, където след поднесените съболезнования поговорих надълго с опечалените. Разделихме се почти приятелски и срещу няколко бирмански банкноти за колекцията им получих “Ом”-а на покойната. Нещо подобно е немислимо във Варанаси. Там ти се зъбят като се доближиш до клада и скърбящите често си го изкарват на някой турист с камера. Не било уместно, не било подобава на индийските норми да се снима кремация… а огънят на Раджив Ганди преди 20 години вървеше лайв по всички световни телевизии.