Индия - Равнините › Хигиена

Обиколил съм доста страни, спал съм по всякакви дупки и съм се хранил предимно по улицата заедно с местните – каквото за всички това и за гол Хасан. В Индия за пръв път станах вегетарианец, отчасти поради липсата на месо и отчасти поради още по-голямата липса на хигиена. Страната направо е уникална в това отношение. Инвентарът на обикновения индийски “ресторант” се състои от няколко тигана, тенджера, газов котлон, бидон с вода и питомни плъхове, които се прескачат в краката ти. Понякога, при вида на бял гостенин, персоналът от уважение започва да търка пода. След това със същия парцал забърсва и трохите по масата, а на лицето му грейва приятелска усмивка, предразполагаща към бакшиш. Южноиндийските “ресторанти” предлагат meals (ядене) върху листа от банани, които също са за многократно ползване. Ако водата е чиста може да ги измиеш, защото друг няма да се е сетил преди теб. На някои улични снимки неминуемо присъстват шарени купчини боклук, в които се ровят крава, магаре, прасе и парии. Уханието на животински изпражнения се смесва с амонячния дъх на човешка урина. Близката тухлена стена е подгизнала от урината до височина от метър и половина, а наоколо са спрели колички с плодове. До тях трима индийци играят на карти, до тях бръснар се труди на работното си място (стол на улицата), а рикшаджиите хъркат в офисите си на колела – всички без противогази. Примерите за индийска кочина са много – по гарите някои пикаеха направо от перона на релсите, чиновници гонеха мишките от бюрата си както ние пъдим мухите, а в градската болница на Канчипурам (там се озовах след поредното разстройство) възрастен дядка се облекчи на стената до легло със системи, докато баба му правеше параван. И досега не е ясно дали индиецът е създаден от мръсотия или обратното. В сравнение Бангладеш изглеждаше много бляскава страна, така че явно и религията има своя скромен принос. Но индийските домове, в които влизах бяха видимо по-чисти и може би всичко се свежда само до липсата на грижа към обществената собственост. Не знам, но след като се прибрах в София се зачудих на приказките, че столицата ни била в окаяно положение. И сме били имали проблеми с боклука. Странни хора…

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания