Трябва да спя в подземния етаж на голям хотел. Мазето всъщност е занемарен атомен бункер. Стаята мирише на мухъл и терпентин, от лампата капе и масло. Нощта минава страшно бавно.
Всъщност най-удобният начин за придвижване в улиците на многомилионните градове е колелото. Наемам най-разпространения, евтин, здрав, и стар модел китайски велосипед – “Черен гълъб” и ставам част от трафика. Двете най-десни ленти по булевардите са само за велосипедисти и… автобуси. Никой не се впечатлява от това. Колела, рикши, триколки, колички, тротинетки и други всевъзможни свлачища се събират на огромни рояци. Единственият шанс да оцелееш е винаги да си в центъра на рояка и никога в периферията му. Всеки чужденец, който иска да се сбие с китаец може да го стори като се блъсне в колелото му. Повечето от тях обаче постоянно се трошат, което е повод да се развие цяла бизнес ниша покрай ремонтирането им. Всеки сто метра, отстрани на алеите, са превзети от старци, поправящи гумите, спиците и веригите на “Черните гълъби” срещу тънко заплащане.