Август – Септември 2000
За повечето чужденци Пекин е града на Тиянанмън и МАОзолея, града на Забранения град и небесния храм, на лятната резиденция и други каталожни атракции, намиращи се във всеки омачкан пътеводител. Места като тия няма начин да не са заразени от паразитната индустрия на услугите, която има едно сигурно предимство: бързо придвижва парите от джоба на туристите към тоя на таксиджиите и художниците, на гидовете и джебчиите, на ментарджиите и просяците. Така че за всички подобни забележителности мога да напиша само едно: Груповият организиран туризъм е инструмент, който може да превърне всеки нормален платец в ненормален идиот, постоянно облъчвайки го с паранормалната информация, че “този палат е построен от император Хюи от династията Минг, после реставриран от великия архитект Муи и пометен отново при бунта на евнусите през 1652 година, които в знак на протест зверски изнасилили любимата конкубинка и я удавили в казан с лайна, строшен от освирепял монголски предводител едно столетие по-късно”.