Китай › Ченгду

Най-големият град в провинцията Сичуан не прави впечатление с нищо. През цялото време се опитвам да разбера хората, които обитават тези земи. Китайците са впечатляващо срамежливи и любопитни. Достатъчно е обаче да заговориш само един, за да може като по команда до пет минути да се съберат триста в очакване да научат нещо за “отвън”, да се снимат или, ако трябва нещо и някого, да упътят. Езикът обаче е проблем дори за чужденците, които говорят китайски. Така преди години един от малкото европейци, работещи в Пекин, тръгнал да разгледа гробовете на аристократите от династията Минг. По пътя решил да попита няколко старци за посоката: “Къде са гробовете на династията Минг? – повторил и потретил той на перфектен мандарински, но старците така и не отговорили. Като се отдалечил, дочул обаче старите мъже да коментират: – Видяхте ли на какъв странен език говореше този човек? Звучеше сякаш питаше “Къде са гробовете на династията Минг?” на китайски.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 12 - Езерата Ремолис. Езеро, пряспа... поне избягахме от мъглата в посока Испания.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia