Китай › Едно село

Така и не разбрах името му, а и го няма на картата. Последният турист тук е бил преди три месеца. Хората се събират около мен и ме дърпат, просяците се катерят по краката ми, затънали в тибетска кал.

В кръчмата местните предлагат да поиграем на карти и първите десет игри обясняват правилата. Подозрително е, но печеля през цялото време. В момента, в който решават, че съм зарибен, мъжете изваждат големите суми и много искат да залагаме пак. Отказвам. Събарят няколко чаши ядосано и стават от масата. Така и не разбирам откъде в тая забутана махала с двайсет къщи в средата на тибетското плато може да се извади толкова много суха пара.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания