Китай › Мато
Тръгвам към Мато в 9 сутринта. Шофьорът оправя пътния лист и след излизането ни от гарата започна да спира на всеки 100 метра, за да качи пътниците на черно. Шест часа по-късно минава 150-ят километър. Остават ни още 350. Автобусът е пълен с мюсюлмани които, люпят и плюят слънчогледови семки по пода. Седалките са шити, разпаряни, пак шити и пак разпаряни. Има място само за средно висок европеец с ампутирани колена. Целият автобус храчи и пикае колективно. Вижда се, че тибетската главна магистрала е всъщност скапан чакълен път. В девет вечерта стигаме до участък от пътя в ремонт, дълъг повече от 150 километра. В неделя, в девет вечерта, група китайци продължават да размахват кирки под светлината на прожекторите.
В шест сутринта пристигаме в Мато. В селото няма хотел. Шофьорът на автобуса ме настанява у тях. Спя три часа. До тоалетната ме причаква озверяло вързано куче, така че пикая на двора, плащам на шофьора за спането и си тръгвам.
Снимки от всички пътувания
 |