Китай › Луянг
Хващането на нощния влак Пекин – Луянг отваря цял абзац за набавянето на билети по китайските жп гари. Всеки некитаец, който е решил да ползва услугите на китайските линии, трябва да има в джоба си предварително написани йероглифи, които да обясняват мястото, до което иска да стигне. После следва да откриеш таблото, на което да намериш влака, който ти трябва. После не е лошо да напишеш номера му и датата, за която го искаш, а след това да бутнеш листа в носа на продавачката. Нещата винаги могат да завършат добре, освен в случаите, когато си избрал пътнически влак или просто няма билети. Така след доста питане на лош мандарински, миксиран с перфектен български, може накрая да разбереш, че влака ти е №152 и пристига на твоята гара в 8.30 на следващия ден. А когато след едномесечен тренинг научиш, че експресите са с номера между 100 и 200, туристическите започват с Y и три цифри, а пътническите са с номера между 500 и 600, просто преставаш да пътуваш с китайските влакове.
Нощният влак пристига в Луянг в 9 сутринта. На изхода на гарата ме нападат 20 души, които започват да ми предлагат хотел и екскурзия до Шаолин с настървението на борсови агенти. Отказът ми кара хората от тълпата да се сбият, защото не могат да установят кой е прецакал работата. След пет минути намирам леко западналия хотел на китайските железничари, хвърлям багажа и тръгвам да изследвам Лонгмен. Будистки пещерен манастир. 60-метров Буда. Още една забележителност.
Вечерта попадам в нещо като шкембеджийница с неясна система за поръчване на храната. Започвам да се целя произволно. По-късно разбирам, че съм си поръчал пача, свински уши и нещо, което въобще не питам какво е. Разбирам, че легендата за китайците които уж ядат само ориз и не пият, е мъртва. Решавам да не се напивам от първата вечер, защото е лошо и неудобно да се загубиш по тъмно в непознат град. Повечето хора в ресторантите вадят от чантите си бира, ракия или вино отвън и никой не прави скандал от това. Моля сина на келнера да донесе стограмово шише алтернатива на плодова ракия от съседния магазин. Преставам да поръчвам алкохол от менюто на кръчмите завинаги.
В 6.30 сутринта на хотелската ми стая се чука. Възрастна жена, участвала в мелето на гарата от предишния ден, отново ми предлага екскурзия до Шаолин. Разузнаването със сигурност е разучило къде съм отседнал, тя просто иска да е първата. Отрязвам я. Вече никой нищо не ми предлага в Луянг.
Снимки от всички пътувания
 |