Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Турция

Визата ни вече изтичаше и не остана време за Сюлеймание и по-южните райони на Кюрдистан. Така хванахме такси от Ербил до хабурската граница, пътувайки с двама турци, дошли по не знам си каква неотложна и добре платена работа. На границата този ден чакахме дълго. Освен постоянните опашки от тирове, срив в компютърната система от турска страна (хак да им е с тези пропускателни талони) бе прекратил трафика, създавайки опашки на 10 километра до Захо. И тъй като кюрдската митница остана без работа, служителите й заминаха нанякъде и веднага се появиха трафиканти, доставящи срещу дребно заплащане най-вече цигари, на автомобилите в ничия зона. Опитах се да минем пеш, но турците не ни пуснаха след моста, където по изключение се разхождаха стотина пешаци. Едва надвечер ни подпечатаха паспортите от турска страна. Малко след това се появи момче с много въпроси. От къде идвам, какво правя, къде отивам? Турист съм и идвам от Кюрдистан… ооп тук нагазих в лука. От къде идваш, ме попитаха пак и вторият ми отговор се оказа правилен – прощавайте, от северен Ирак идвам. След това последва разнищване, че сме минали и през Сирия и през Турция и изобщо навсякъде, където живеят планинските турци. Написах адреси на хотели, в които бяхме отсядали (почти верни), а човекът се заинтересува дали сме били на гости при някой в Мардин. Реших да не си правя майтап с турските власти, но след като признах, че преди 10 години съм работил в истанбулския квартал Юмрание и сега заминавам за Трабзон и Грузия, ченгето отказа да драска повече цифри, номера и данни и хващайки се за главата ми върна паспортите. Като сбогом погледнах за последен път и надписа в далечината „Добре дошли в Кюрдистан”, който ясно се виждаше от стаята на турските служби. Е кои сме ние, кюрдите? В заключение мога да кажа следното – всеки народ действа по-разумно, ако на най-низше ниво осмисли съществуването си и намери своето скромно място на голямата историческа сцена. Нещо с което точно този народ е уникален, нещо което той сам е постигнал и нещо което движи неговата малка игра на фона огромната, неразбираема от никого политика. Преходът от народ към държава обикновено е доста по-вдъхновяващ и доста по-мързелив, отколкото преходът от бедна към богата държава. За което освен много труд трябва най-вече и цел… а дали кюрдите ще имат държава или не, смятам вече за решено в тяхна полза. И като край давам думата на гласа на Кюрдистан – Шиван Первер – с песен, която слушах на ауторивърс, пишейки горните редове. Не бях куфял така от последния концерт на АЦ/ДЦ…

← предишна

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia