Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Хабур

Време бе да потеглим към северен Ирак. След няколко смени на микробус стигнахме до Джизре – синоним на арабското Джазира, което значи остров и което примерно в Сирия се използва като нарицателно за междуречието на Ефрат и Тигър. След още няколко километра пресякохме Тигър – вече доста по-пълноводен отколкото в Хасанкеиф, а от Силопи се прехвърлихме на прескъпо такси (20 лири на калпак за 15 км) към границата на река Хабур. Не е чудно, че всеки български тираджия може да даде подробно описание за минаването на тази граница. Рядко съм виждал по-дълги опашки от тирове където и да било, а за хора като нас без собствен транспорт вариантът с минаването й на такси остана най-приемлив. КПП-то от турска страна играе заедно с гилдията на таксиметровите шофьори и таксата за пропускателни талони остава в КПП-то. В замяна, пешеходци не се допускат през моста на реката, а повечето минаващи коли са или пълни или пак искат пари от стопаджиите. Тировете пък чакат дълго и дори да има пробойни в системата би трябвало да се отдели поне 1 ден, за да изолираш и КПП-то и такситата. Така че си кихнахме парите и като известна компенсация, след река Хабур получихме 10-дневна безплатна виза, издадена от „кюрдското регионално правителство”, управляващо “първата кюрдска държава”. Пешмергите от филмите преди 10-15 години, танцуващи с базуки и калашници из гори тилилейски, които имаха зъб и на Садам и на турците и на целия свят, сега бяха сложили униформи и издаваха документи или прибираха пари от митницата. Други брадясали типове направляваха тировете, трети се бяха разположили на многобройните постове по пътя, четвърти работеха в полицията и тайните служби (до които по неволя също опряхме след време), а освен това тази скромна държавица, наречена “кюрдска регионална власт” имаше и своя армия с казарми и поделения на най-видно място. И като резултат от цялата тази дейност арабите от южен Ирак трудно проникват в иракски Кюрдистан… камо ли да развъртят подмолна дейност. Поредното запознанство ни каза – знаете ли, ако при нас се появи някой арабин, чиито дела не са чисти просто идват тайните служби, сграбчват го, отнасят го някъде и после никой не чува нищо повече за него. В следствие на което северен Ирак е доста по сигурен от останалите райони на страната.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia