Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Сирия

Беше достатъчно да изпея припева на кюрдския химн (под сурдинка) в сирийската Палмира, за да се запозная с първия кюрд. Заедно се качихме на автобус, потеглящ на североизток, а с бедните ми познания по турски и арабски, на който избълвах първата си рима – Кадафи акхл мафи (Кадафи няма акъл) – поддържахме разговора на предните седалки. Няколко часа след като пресякохме Ефрат повечето от пътниците слязоха в Хасаке – първият модерен и стохиляден кюрдски град, но отхвърляйки всички предложения да им гостуваме, стигнахме чак по тъмно в пограничния Камишли. Шофьорът на автобуса веднага ни заведе при полицаи на автогарата, където провериха документите ни и ни пуснаха… може би защото не им изпях кюрдския химн. След това намерихме евтин хотел и останахме 2 дни, а градът изглеждаше като огромен пазар за злато, цигари и текстил, в който идваха да пазаруват кюрди от другата страна на границата. Сбогувахме се с евтиния и хубав сирийски сладолед (15 ст.) и евтиното и вкусно грозде, отпразнувахме рожден ден на Теди и след като попълнихме инвентара с нужни стоки стигнахме границата. Турците се бяха погрижили тя да се минава само пеш, за да ограничат контрабандата на стоки и най-вече бензин, а малко след нея повървяхме и хванахме микробус от Нусайбин за Мидият. Още по време на престоите си в Истанбул преди 10 години исках да видя Мардин, а няколко години по-късно турските ми колеги пратиха снимки от Хасанкеиф, така че бяхме позиционирани на идеално място. Мидият се намира точно между тях, а заедно с бюреците и далеч по-разнообразната (от сирийската, ливанската или йорданската) турска кухня, в града за разлика от Мардин имаше евтин хотел.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia