Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Духок

Единствена пречка за всеки тръгнал към Иран през Кюрдистан, вместо през по-скучната Турция, е зачатъчната форма на обществен транспорт. Едва от Ербил се появиха автобуси и микробуси и то само до някои по-големи градове, а придвижването от границата до Духок или Ербил става предимно с колективни таксита. Цената им е около 10$ на калпак за 100 км, а дори турският автобус от Джизре до Ербил, пътуващ няколко пъти седмично е изравнил цените си с техните. Така че от Хабур до Духок се придвижихме пак с такси. Само преди година-две някой (групата Джихан!) бе направил огромна доставка от бежови Тойота Корола, а шофьорите, които не можеха да си позволят ново такси трябвало да пребоядисат старите си брички също в бежово. Още в ранния следобед пристигнахме в Духок, който е първият по-голям град в Кюрдистан след Захо. Минавайки покрай хиляди нови и разноцветни здания по съвсем широки, перфектни улици и магистрали бе нещо, което не очаквах до такава степен. Явно “държавата” инвестираше ли инвестираше и наличието на толкова пара ми бе леко непонятно. Вярно е, че преди 70-80 години градовете Мосул и Киркук, заедно с петролните находища “Баба гургур” (бащата на огъня) са били изцяло кюрдски, но още от зората на нефтената ера, започва тяхното постепенно отцепване. Първоначално от иракската петролна компания, която естествено била изцяло английска и след това – чрез арабизацията им от страна на Садам. Днес и Мосул и Киркук са предимно арабски градове с по няколко кюрдски квартала и въпреки че Киркук все още е столица на цяла кюрдска провинция, едва ли нещата ще се променят в полза на кюрдите. Плановете им да внесат промяна на статуквото чрез референдум едва ли ще получат подкрепа от когото и да било. В момента, за да се премине от Духок за Ербил, Мосул се заобикаля отдалеч, а същото се получава и с Киркук по пътя между Ербил и Сюлеймание. Отделно че точно тези два града са доста по-неспокойни от примерно Багдад – деарабизацията им на този етап изглежда невъзможна и неизгодна за управниците на деня. Като обяснение за благополучието на този район намирам хабурската митница, вътрешно иракските политически подаяния, не така огромната лакомия в местните управници и инвестициите от страна на съседи като Турция и Иран. Колкото и да е странно, след като не може да се предотврати независим Кюрдистан е време той да бъде вкаран в икономически релси. Точно когато пристигнахме в Ербил се откри и турско консулство в града. Естествено – официално става дума за консулство в северен Ирак, защото според турците и на теория и на практика кюрдите не съществуват. Не трябва само да се забравя, че „планинските турци” в „планинска Турция” са традиционни съюзници срещу „планинските турци” в истинска Турция.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia