Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Начало

Октомври – Ноември 2010

“Кюрдите са най-многобройният етнос без собствена държава” – така започваха книгите до преди около 10 години, но май е време точно това първо изречение да бъде ревизирано. Трудно им е било на кюрдите и никак не е чудно, че на територията на така авторитарни държави като Сирия, Турция, Иран или Ирак е почти невъзможно да се появи някоя нова – колкото и малка да е тя. По книгите пише че кюрдите имали безброй врагове, но според мен враговете са много повече. Местните добре помнят времената, когато водачът на една от иракските кюрдски фракции – Масуд Барзани – извикал Садам Хюсеин (заедно с републиканската гвардия) на помощ срещу другата фракция – на Джалал Талабани. Няколко години по-късно и турската армия взема страната на Барзани в междуособиците на северен Ирак, за да прочисти границата (и двете й страни) от пешмергите на ПКК. И ако не забравяме, че тези кланета са се случвали във времена на съгласувана помощ и взаимно разбирателство ще можем да си представим какво е било положението, когато всеки е бил срещу всеки. Както и да е – намерили се и приятели. Днес Масуд Барзани е президент на иракски Кюрдистан, Талабани е президент на Ирак и забравил старите вражди от време на време ходи до Анкара, Садам е под земята, единият Йоджалан гледа зад решетка с изглед към Мраморно море, но има и втори Йоджалан. Като начало Кюрдистан вече е завоювал своя малък и първи хепиенд, но в кюрдския химн “Кине ем?” продължава да се пее:

Кои сме ние? – питаш ти – изригващ вулкан,
огън и динамит в лицето на врага,
искрите на гнева ни убиват неприятеля…
Душмани на душманите, приятели на миролюбците,
да освободим земята си от шахове, молли и турската армия…
ние сме войните на Саладин…

следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia