Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Хасанкеиф

Въпреки всички тези промени, на път за Хасанкеиф минаваме покрай така типичния за всеки турски град пейзаж. Старци седят на маси пред най-централната сграда. Някои играят на карти с подобни на домино плочки, други хвърлят зарове на табла, а трети просто пушат, пият чай или кафе и зяпат минувачите като в киносалон. Четвърти преглеждат пресата и говорят за политика. Стигаме автогара, откъдето тръгват микробусите за Батман (турска мярка за тежест – да не се бърка с легендарния комикс герой) и само след час сме на Ючйолу боазичи (прохода на трите пътя). Там се наложи да изчакаме нов час и половина тежкотоварните машини, които разширяваха платната и някъде около обяд бяхме в малко село, попаднало незнайно как в списъците с културно наследство на Юнеско. Малко преди моста над Тигър слязохме от микробуса и вляво се видяха ронливите скали, проядени от време оно на хиляди пещери и дупки. За нас се залепи малък гид, който кашляше и постоянно триеше сополите с опакото на ръкава си, но след като се разбрахме да не се надява на пари и той въпреки всичко продължи с нас ми светна, че детето просто скучае. Археолозите в ниското не ни пуснаха на работното си място, но след като се качихме малко по-нагоре забихме в полуизоставени хорски къщи, издълбани в пясъчника. Наличието на антени показваше, че в някои от тях все още живеят стопани, но по-често те се използваха като кошари за животните. Подобни на подземните градове в Кападокия и тук се виждаха опушени поселища, прокопани на няколко етажа в мекия камък и свързани със стръмни, изтъркани стълби и тесни коридори. На места трябваше да помагаме на хлапето при по-отвесните прегради, а след това се разходихме и до върха на скалите, първоначално в тясно ждрело, а после по забравени овчарски пътечки. На запад се виждаше много по-голям скален град с безброй бърлоги и огромна стълба, прорязана на зигзаг в скалата, а на места по върховете също имаше малки оградени с дебели зидове цитадели, до които можеше да се стигне само по въжени стълби. В ниското, над реката бяха остатъците от масивен каменен мост, който е основната атракция на района, но от няколко години има планове точно това място да се запълни с огромен язовир, който поне ще потопи моста. Чудно е как правителството отделя пари и за язовира и за реставрацията на руините, но явно след няколко години нещата ще се изяснят и ще остане само една от двете алтернативи. Мислех да заведа детето в близката аптека, за да му купим лекарства, но след като местните казаха, че то вече се лекувало в болницата го дарихме само със сок и бонбони, след което се разделихме. Малко по-късно, разхождайки се около стария мост осъзнахме, че в някоя от дупките (най-вероятно при животните) сме се напълнили с бълхи, което ако не друго поне показва, че Хасанкеиф все още не е жертва на масовия туризъм.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia