Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Ербил

Следваща спирка бе столицата на тази несъществуваща държава – Ербил. По главната улица в центъра й, сарафите все още въртят своя бизнес на дървени маси, подредени една до друга на тротоара. Наред с огромните бали иракски динари, върху масите се пилеят и купчини долари, евро или турски лири, а до тях има калкулатори с бутони като за слепци. Търговците си говорят весело с клиенти, едни минават, други само поздравяват, а трети изчезват нанякъде, но при такава гледка лесно се стига до заключението, че престъпността в съответния град е сведена до минимум – заедно с решетките, бронираните стъкла или предпазните чекмедженца с размери на кибритена кутия, през които в други страни сякаш към амбразура провираш 2-3 банкноти, за да вземеш тлъста пачка от местната валута. При нас няма крадци, ни убеждаваха местните – „В Ербил може да легнеш нощем на площада с 1 милион долара в торба до теб и другата сутрин никой няма да ги е пипнал.” Не ми стана ясно, защо човек притежаващ 1 милион долара ще легне точно на площада и няма да ползва торбата с пари поне като възглавница, но общо взето съм склонен да им вярвам. Над града и въпросния площад-подслон за милионери се намира древна цитадела, която само на 800 годишна възраст е като пеленаче в този непрекъснато заселен още от предбиблейски времена град. Днес местните вече са се изнесли от нея и само военни населяват съборетините, които яваш-яваш скоро ще бъдат реставрирани от Юнеско. Срам не срам трябва да си призная, че после се загубихме в един новопостроен върху бившите гробища мол. Не ходя много по молове, защото вероятността да се загубя в тях е доста по-голяма от тази в планината, но освен всичко друго, освен новите квартали, мегаломанския парламент и гигантския затворен комплекс на хотел „Интернешънъл” в който отсядат иракски политици – старите врагове и нови партньори на кюрдите, Хаулер (както местните наричат Ербил) е накичен и с няколко огромни градини на площ като Борисовата – с подрязани храсти, дълги лехи от цъфнали цветя, пейки, трева, езера, широки алеи и безплатни, но чисти тоалетни. В християнската част Аинкауа се продава свободно всякакъв алкохол, а гледката на жени по минижуп също не прави впечатление никому. По-голямата част от тях просто са военни в отпуска, защото почивката от повинността в Ирак се отбива обикновено в Кюрдистан. А отделно всички служби от ЦРУ до най-затънтените кътчета на Бундесвера също са отворили тук своите офиси и служителите им са многобройни. Въпреки това, малко от американците и европейците излизат от Аинкауа до центъра на града, тъй като задкулисните им интриги вероятно са също толкова важни, колкото достоверната и никому ненужна информация.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia