Сенегал › Начало
Ноември 2006
Първото нещо, което се наби на очи в Сенегал бяха красивите жени и тълпите от просяци. В Мавритания отвикнах на гледката на агресивни просяци, без да броя полицаите или другите събиращи пари само от туристи. Там просяците седяха най-вече пред джамията или пристанището, пред тях смирено бяха разгънати кърпи, върху кърпите имаше по няколко монети, но никой не обелваше и дума, камо-ли да стане досаден. Ако дадеш – дадеш, ако не – пак добре. Още от сенегалския Росо нещата коренно се промениха – навсякъде по пазари, бензиностанции и магазини (при хората с пари) се появяваха орди от деца с канчета, вързани на въже. Извадиш ли балата с франкове, те се събираха наоколо, някои дрънкаха с монети, за да привлекат още повече внимание, а едно хлапе седя до мен към 15 минути и през 10 секунди, като метроном чукаше по желязно канче с камък, без да пророни дума. Всичко това бледнее естествено пред Нигер, но точно от Сенегал започнах да си създавам закалката, нужна за следващите страни по пътя ми. Хванах кола за Сен Луи, пътят стана на дупки, но за компенсация и за разлика от Мавритания се появиха табели, осова линия и пътни знаци. Пустинята изчезна след река Сенегал, а това което се появи после бе все още оскъдна зеленина, локви, рекички, ориз и тръстика. След 2 часа стигнах до Сен Луи – град, който също е на самата граница (но без ГКПП) и нямаше никакво съмнение, че съм на прав път. От тук започваше черна Африка.
Снимки от всички пътувания
 |