Сенегал › Колда

Следващият град по пътя ми бе Колда, а тук обръщението към белия човек стана тумбаки. Това значеше, че съм преминал поредната етническа граница и че съм стигнал до “територията” на номадите пастири фула. Езикът им се нарича пулар, а ако го владееш ще контактуваш без проблем с хора в Гвинея, Мали и Буркина Фасо. По на изток и даже в Чад също живеят фула, но диалектът им става неразбираем. Месеци по-късно заговорих един от тях в Нигер, но дори и елементарните “здравей, здрасти, как си” бяха съвсем различни. Много фулани вече са заседнали и се занимават предимно със селско стопанство, а други изкарват прехраната си чрез търговията, която е всенародно поприще в Африка. Следва кратко описание на три сергии: На богатата сергия №1 мъж продава 10 пакета изсушена риба (по 50гр), 3 кутии цигари, 1 пакет китайски зелен чай, няколко китайски димящи пръчки, 7 пликчета с лекарства (на които пише как да ги свариш, отвариш или разбъркаш), няколко пликчета сол, 2 пакета каркаде, купчина кола (тонизиращ орех) и африкански дървени четки за зъби (от алое). На сергия №2 друг търговец е подредил 5 килограма прясна риба по качество, а на третата и най-бедната сергия има 8 купчини по 4 глави лук. 4 големи глави лук тук струват 100 франка (20 цента), така че правете сметка какъв му е оборота и каква е печалбата. Животът на повечето от търговците минава ЗАД същата тази сергия с 8 купчини лук – колкото и малко да са приходите, те са единствени и необходими, така че няма мърдане. Естествено – много от продавачите се кооперират и когато някой от тях се моли, храни, спи или отива по работа, другите наоколо пазят и продават стоката му, а после му връщат парите. Но животът на значителна част от африканците минава в мудно чакане на поредния клиент – в сравнение с него, европейският символ на безвремие (или пиесата на Бекет “В очакване на Годо”) е като китайски екшън на fast forward.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания