Сенегал › Сен Луи

За контраст сградите в Сен Луи са бели, а архитектурата е колониална и внушителна. Географията на града също е интересна – най-западната му част е краят на един полуостров Langue de Barbarie (варварски език), дълъг с километри и тесен стотина метра. От там по мост се минава до остров на река Сенегал, където са центъра, кметството и старата и богата френска част на града. А от там по друг (айфелов) мост се минава до новата и бедна африканска част на Сен Луи, която е на източния бряг на река Сенегал. Строго погледнато тя също е заобиколена от вода и канали и може да се смята за остров. Първото ми запознанство, наложено от необходимостта да намеря квартира, бе с един възпълен и възрастен господин, който ме упъти, предложи да се видим на следващия ден и се представи – “Аз съм гей”. Отначало помислих, че любезността му е наложена само от плътски потребности, но бързо видях на подадената визитна картичка, че той наистина се казваше Gaye. А това е едно изключително разпространено сенегалско име както Диоп, Ндур, Фал и т.н. Намерих квартира на средния остров и за пръв път от Мароко насам помирисах чаршафи и истинска възглавница. На другия ден минах покрай стадиона, където се играеше мач. Както се оказа по-късно, на стадиона всеки ден се играеха по няколко срещи и сигурно имаше негри, които прекарваха половината от живота си на трибуните. По случайност, същия ден се очакваше да пристигне голяма моторизирана група от поклонници на Харли Дейвидсън, а рокерите отдавна не са отритнати от обществото – тях ги очакваха със знамена и афиши като на посещение на държавен глава. Надвечер, когато и последният мач свърши, от стадиона се изсипа агитката на гостите, а след нея с ревове и павета в ръце ги изпращаха домакините. Набързо се изнесох от епицентъра на събитията, над улицата заваля порой от камъни, а най-нереално през две къщи бе полицейска сграда, в чийто двор маршируваха униформени. Те продължиха да маршируват и никой не мръдна и малкия си пръст – такива сценки бяха ежедневие… Щеше да е по-весело, ако в мелето бяха и брадатите рокери, но Сен Луи извади късмет – те се появиха половин час по-късно на същата улица.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания