Индонезия - Ява и Суматра › езеро Тоба

Минкуа – кореноплод с форма на едра гъба, цвят на картоф и тънка кора, която може да се бели на ръка. Вкусът на твърдата и бяла вътрешност наподобява на сладка ряпа.

След Букиттинги отново потеглих на север в посока към езеро Тоба, а фактът че местните жени започнаха да пушат, да кокетничат с мъжете и да ги пляскат по задниците съпътстваше многобройните селски черкви и постепенното зачезване на джамиите. Езерото е разположено във вулкан, сринал се в себе си (калдера) преди 100 хиляди години и с площ два пъти по-голяма от Сингапур, това е най-голямото по рода си езеро в света. Климатът тук е умерен и водата – винаги топла, въпреки надморската височина от около 1000 метра. Спомням си неволно за приказката с 9 острова и 9 езера, но на остров Суматра, в езеро Тоба наистина се намира остров Самосир, на който има поне още едно езеро, в което… май няма повече острови. Строго погледнато, една тясна част на Самосир е свързана със сушата, но тя може да се пренебрегне при крайбрежна ивица дълга над 100 км. Дори пощенският адрес гласи – Пулау (остров) Самосир. Местните тук са от народността Батак, а покривите на къщите им са подобни на Минангкабау, но задължително без втори или трети кат. Батак обичат да пеят, да се веселят и да танцуват – миролюбиви хорица, които само навремето масово практикували канибализма и предполагам са сварили доста мисионери, преди да се покръстят. Може би отначало християнското месо им се е сторило по-вкусно – не знам, но в резултат днес всички масово ходеха на черква в неделя. Често се срещаха християнски имена като Рита, Тина или Джозеф, а имаше и рибар наречен Хамлет. Красивата природа и високите планини, където растяха кафе, банани, ганджа и психотропни гъбки се съпътстваха от многобройни миниатюрни селца на колци. А даже и тези от туристите, които не са постоянно напушени, често могат да видят огромни каменни тронове, около които бдят статуи в черно, в близост до буренясали гробища.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания