Индонезия - Ява и Суматра › Тераси

Маракуя (passiflora edulis) – плод, подобен на маркисата, с твърда лилаво-зелена кора, под която има десетки (подобни на гроздови) семки, обвити със сочно и леко кисело месо.

Ява е едно безкрайно оризище, а оризът определено наподобява пшеницата с многобройни класове от малки бели или жълти зърна. Растението не може да изкара и ден без вода, реколтата се събира на 2-3 пъти в годината и отначало оризищата имат наситено зелен цвят, който пожълтява и избелява с времето. Индонезия би трябвало да се самоизхранва само от Ява и тук, както в никоя друга страна, се набива на очи липсата на незасадена и необработваема площ. По планинските части на най-заселения индонезийски остров се виждат хълмове, терасирани до върховете и тъй като оризът е равнинно растение, баирите са засадени предимно с картофи, домати, зеле, чушки и патладжани или кафе, карамфил и чай. Често като пример за робски, къртов труд се дават египетските пирамиди, китайската стена или перуанския Мачу Пикчу, но терасите в Ява за мен си остават по-грандиозен и колосален строеж, вдиган от десетки генерации, метър след метър, с нехимерната, нерелигиозна и прекалено земна цел за прехрана на хората. Достатъчно е за 1 час, по стръмна пътека, да се качите на някой безименен връх и докато наблюдавате пейзажа и терасите между облаците, под вас задължително селяни ще пръскат или събират реколтата от нивите си, а други ще садят и чоплят с мотиките. Трети ще трупат камъни настрани, ще поправят лехи, ще прокарват водни канали или ще постилат продупчени найлони върху насажденията (като средство за борба с бурените). Селският труд е тежък и неблагодарен по цялата земя и ако по индонезийските градове често се виждат мързелуващи и бъбрещи граждани, никъде няма да видите бездействащ индонезийски селянин – и тук девизът е “работи или умри”. Какви са изгледите за в бъдеще? Една механизация на селското стопанство изглежда безсмислена на Ява, където всичко така или иначе е засадено до край и почти няма свободна площ. Трудно би било да се механизира събирането на реколтата от тераси, а климатът и земята и без механизация или много тор са благоприятни и дават добра реколта няколко пъти в годината. Една механизация би могла единствено да намали броят на селяните, което ще създаде нови тълпи от безработни, още орди от музиканти, крадци и просяци, само отнемайки най-ценното им – възможността за труд. Единственият (само теоретичен) вариант за прогрес би била масирана държавна програма с огромни капитали, придружени с гигантско преселване (или преквалификация) на селяните към неразработените острови като Суматра, Борнео, Сулавези и Ирианджая. Но да не забравяме, че тук е Индонезия и вместо със строга ръка да се подражава на руснаци и китайци, е по-разумно държавата да се остави на саморазвитие, по законите на мравуняка и законите божии.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 9 - Миди Д'Осо, Зъбатия, Разцепения или Големия са само няколко от имената му.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia