Индонезия - Ява и Суматра › Мегаполиси

Меронг – зелен плод с формата на голяма чушка, зелена кора като на ябълка и сочна вътрешност с вкус на сладка краставица. Плодът най-вътре е кух и има семка като зелена, продълговата ягода.

Големите градове в Индонезия са кошмар за пътника. Пресичането на многолентова улица без светофар е изкуство, на което трудно се научаваш, търсенето на каквото и да било в милионен индонезийски град е задача, отнемаща поне няколко часа, а смогът и шумът са неща, с които никога не се свиква. В големият град липсват евтини хотели, автогарите са на 10-15 км от центъра, а ж.п. гарите са няколко и влаковете, които ти трябват тръгват винаги от ДРУГАТА гара. Минах и през Джакарта и през Сурабая, и през Джогджа и през Медан, но винаги се опитвах да избягвам големите градове, да ги посещавам транзитно или да спя по селата поне на 20 км от тях. Запомних огромния пазар за зеленчуци в Сурабая – подобно чудо липсва и в Турция и в Египет – и въпреки, че повечето сергии бяха на открито, точно лютите чушки се продаваха в масивна сграда, където бе невъзможно да изкараш и 5 минути без да повредиш нос или гърло. Запомних също, че в Сурабая има изложена руска подводница и запомних, че дядката от екипажа, който я докарал до Индонезия през 1962 все още с умиление говори на руски за дъщеря си от Владивосток и за романтичните вечери, прекарани в поетична размисъл над каси водка с глутница руски матроси. Джогджакарта не е останал в спомените ми почти с нищо, освен с двореца на султана и водния палат, който всъщност е едно малко блато, а Джакарта показа чудовищно грозното лице на цивилизацията – слепи просяци тикаха колички по разбитите вагони на влака, просяци без глезени, колена или крака се влачеха по улици и по пода на вагоните, неволно подмитайки всичко с телата си, деца плуваха между корабите на пристанището, а пътници отгоре им хвърляха монети по 100 рупии (1 цент), които те умело застигаха с бързо плуване и като спестовни касички пъхаха в устата си, за да освободят ръце за следващите. Имаше сценки, които ще разридаят и най-закоравелия пътник, а аз противно на принципите си, започнах да давам не само храна, но и по монета на недъгавите просяци.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания