Индонезия - Ява и Суматра › Платото Диенг

Мангостина (garcinia mangostana) – ако дурианът е краля на плодовете, то мангостината е тяхната кралица – тъмночервен плод с малка зелена дръжка, кората се разпуква на ръка, а вътре има няколко бели скилидки с вкус на грозде, вишна и боровинки.

Една от най-големите забележителности на Ява е платото Диенг на почти 2000 метра надморска височина. Диенг се намира на няколко часа път от Боробудур и е в район с повишена геотермична активност. Преди 500 години хиндуисткото население точно от тук се преселва за Бали и Ломбок, оставяйки само масивните храмове зад себе си, които все още се крепят въпреки нашествието на мюсюлманите. Поне десетина кратера с бълбукаща вода, кал и сяра може да се видят около местните малки селца, Телага Варна се нарича огромното шарено езеро, което сменя цвета си в зависимост от светлината и сярата, почти до него има няколко пещери, наблизо е и най-високото село в Ява (2300 метра), а комуто това не стига, има на разположение още десетина върха за качване, безкрайни терасирани хълмове, няколко водопада и две приказни езера. Наблизо също са разхвърляни многобройни села, селяни с шарени носии говорят на явански език и се прехранват изключително от картофените насаждения. Интересно е, че местните не обичат да готвят и да ядат картофи, а вместо това ги продават за индонезийските градове, Малайзия и Сингапур. С печалбата те купуват за прехрана, както вече се досещате предимно ориз, който не расте на Диенг. На няколко места на Диенг може да се видят и геотермични електростанции. Близо до кратерите, където се вдигат бели пушеци, в земята са пробити недълбоки сонди. През тях, чрез естественото налягане, парата поема своя път – минаващ първо през купчина с камъни и стигащ по тръби до електроцентралата. Тръбите от сондите се събират с тръби от други сонди и ставайки все по-широки на места те са извити като надлез над пътя. А в електроцентралата, вече обилната пара върти турбините и дава ток на близкия град – Вонособо. Напълно съм сигурен, че Диенг и след седмици престой ще крие още много изненади, а моят път продължи към малкото курортно селце Чипанас на 300 км на запад. Сигурно половината от поселищата тук започват със сричката “чи”, което на езикът на местните (Сунда) значи вода, но по-важното е, че на индонезийски “панас” значи горещ, така че се приготвих за няколко лентяйски дни. Изненадата ми бе пълна, когато установих, че по стаите в хотелите няма кранчета и навсякъде по вани, мивки и басейни непрестанно тече вода с температура около 30 градуса. След три дни се замъкнах някак си до близкия водопад и до подножието на един връх, но най-често разглеждах плочките в басейна и ваната, бъбрейки с местни и туристи.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания