През Мароко и Мавритания наблюдавах как постепенно се променя пустинята, в Северен Сенегал се заредиха сахела и саваната и едва в южната част на страната – Касаманс – природата се промени и от раз се появи онази Африка, която всички познаваме от снимки, филми, документални кадри и т.н. Започна екваториален пейзаж – блатата в делтата на реката се редуваха с палми, по дърветата скачаха маймуни, а наоколо летяха разноцветни папагали и многобройни ята. Растителността избуя и се заредиха оризища, банани и стотици папаи. Хората се разхождаха с мачете до глезена, а в непосредствена близост на дърветата се бяха разположили термитници, твърди като пясъчник и високи по 3-4 метра. Селата се превърнаха в безразборни стълпотворения от островърхи колиби със сламени покриви, а се появи и типичният плодороден африкански червенозем. Баобабите изведнъж завладяха пейзажа, набивайки се на очи от далеч. Така стигнах до Кап Скиринг – туристическо селце на Атлантика и близо до Гвинея-Бисау с хубава плажна ивица и поносим прибой. И в световен мащаб са малко селата с директна самолетна връзка за Европа, а летището там е само на 20 метра от центъра на курорта. 5 звездните хотели изобилстват в района, но много от местните изкарват оскъдните си приходи единствено чрез риболов. По плажа върху трупи са наредени десетки пироги (продълговати лодки) и много от жените се събират наоколо, за да изчистят веднага улова на деня (акули, рая и капитански риби). Вследствие се появяват безброй лешояди, които поради изобилието на храна почти не поглеждат карантиите. Лешоядите са тромави, грозни и плашливи на земята, но бързи и изящни във въздуха, а рибарските лодки са изписани носталгично със сенегалски имена, най-интересното от които бе Маймуна Диоп. Маймуна е широко разпространено женско име от арабски произход, а така се е казвала и една от „жените” на Мохамед. Някой филолог ще трябва да се изкаже по въпроса, но доколкото знам българската дума идва от турски, а тяхната дума може да води началото си точно от това „романтично и нежно” африканско име.