Сенегал › Ферибот
Корабът Уилис, с който пътувах през Атлантика не фигурира по пътеводителите. Докато тяхната информация се събере, напише, набере, редактира и публикува тя вече е остаряла, а предпоследният ферибот по тази линия беше потънал край бреговете на Гамбия през 2002, отнасяйки към хиляда души със себе си. Спасените били горе-долу стотина, а двама министри подали оставка и с това въпросът се приключил. Основната причина за подобни нещастия (дума, която леко подвежда) е, че както и колите, така и африканските кораби са хронически претоварени. Пътуването тук е един конфликт на интереси – пътникът иска да тръгне бързо и да се разположи удобно, а превозвачът иска да напълни до дупка превозното средство, за което трябва време. Особено, ако то е с размерите на кораб. Билетът ми бе естествено трета класа и се подготвих за най-лошото – очаквах да щурмувам палубата и да си отвоювам мястото на нея. Но всичко това не се сбъдна – от терминала на пристанището ни качиха на автобус, закараха ни до Уилис, наоколо припкаха стюарди, а корабът бе луксозен, климатизиран и изглеждаше някак си познат. После видях, че надписите са на индонезийски и че това бе стар кораб от държавната индонезийска флота Пелни. Трета класа бе помещение със седалки, втора класа бе помещение с койки, а първа – самостоятелна кабина. Веднага ми направиха впечатление две сенегалки, които се качиха облечени в бели премени и с жълти кърпи на главите. Те седнаха в трета класа, но явно имаха билет и за първа класа, защото след потеглянето и след залез се качиха горе и почти веднага се върнаха обратно – облечени в черни панталони и блузи с лъскави орнаменти. Сплетените им коси стърчаха настрани, а парфюмът им се долавяше от метри. Не трябва да се забравя, че за да пътуваш на кораб (обикновено) трябва да имаш билет, а за да купиш билет ти трябват пари. Не трябва също да се забравя, че около хората с пари се навъртат други хора с по-малко пари. Понякога те са жени, а двете сенегалки имаха най-древната професия на света и за една вечер преспаха с 10% от пътниците, възвръщайки си всичките инвестиции по билета първа класа. Това бе нагледен урок по африканска икономика, въпреки че подобни дами със сигурност се возят и на европейските крузери. А аз, за да не спя на седалка опънах спалния чувал на земята, по някое време до краката ми се изтегна някакъв негър и така заедно проспахме по-голямата част от пътя. Мисля, че нямаше изход към палубата и единствената гледка бе от илюминатори на нивото на океана. На сутринта поговорих с негъра съсед, а той се чувстваше зле, избиваше го на пот, тресеше го и изобщо маларията, за която досега само бях чувал, започна да се материализира наоколо. Имах късмет, че комарите не виреят на климатик, а той намери корабния доктор, който му заби една спринцовка. Към 10 сутринта стигнахме в Зигиншор и се разделихме. Двете жени, облечени в бяло и забулени в жълто също се изнесоха.
Снимки от всички пътувания
 |