Гана › Такоради

Но след още няколко дни стигнах и до по-бедните крайбрежни райони на Гана, където обръщението към чужденеца стана – „Оброни – money, money, money…”. (на езика тви „оброни” значи чужденец и се използва както към белия човек, така и към чернокожите братя от Америка или съседните страни). Ако на щатските банкноти пише „вярваме в Бог”, положението тук беше такова, че по библиите трябваше да пише „вярваме в $$$”. 90% от хората просеха и викаха подир мен – „Оброни! Пари! Дай ми рестото си! Гладен съм…” сочейки с показалец в устата си, а до по-висша форма на просия се стигаше, когато опирах за информация от местните.
- Къде е тази квартира?
- Ще дойда с теб и ще ти покажа…
- Как се стига до там?
- Вземи онова червено такси, а не другото бяло до него…
- В коя посока е това и това?
- Натам – и пръстът на даващия информация се зарейваше в променлив ъгъл към хоризонта или към някой хълм, покрит с хиляди ламаринени покриви. Понякога се случваше след всички тези отговори наистина да намеря „хотела”, а цените бяха сравнително високи поради многобройните тълпи от туристи. Климатът по крайбрежието беше направо ужасен и макар че температурите не бяха изключително високи, огромната влага казваше тежката си дума. Забелязах как през целия ми престой по крайбрежието потта не изсъхваше по 2-3 дни от фланелките, а след това ги прибирах мръсни и пак мокри в раницата. Нямаше смисъл да ги пера, защото тук те просто никога нямаше да изсъхнат. Наоколо се редяха западнали фортове от английско време и повечето от тях бяха или по крайбрежието или по най-високите части на градовете – където има вятър. Върху крепостните стени радиално бяха наредени топове, а негърките радиално бяха наредили прането си по дулата им. Много от фортовете са обявени за „световно наследство” от UNESCO, но това естествено нямаше значение за бедняците и след като си платят входен билет, туристите наслуки започваха да се провират в лабиринта между просторите. Днес е модерно да се говори за злините нанесени от колонизаторите, но отидеш ли в африканска страна виждаш, че след англичаните и французите не е пипнато нищо. В индийският град Агра примерно все още спокойно се минава по 100 годишен английски мост, а в непосредствена близост до него се намира 30 годишен индийски, който за това време е успял да падне 3 пъти. И като край на тема бедност ще цитирам още един надпис от центъра на град Такоради – „Граждани! Не забравяте, че услугите на пожарната в Гана са съвсем безплатни”. Колко ли хора са оставили къщите си да изгорят от беднотия, за да се стигне до такава реклама?

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания