Гана › ез. Босомтве

Придвижих се на 20 км на изток от Кумаси към село Кунтанаси в близост до езерото Босомтве. Поради липса на евтина възможност за преспиване до самото езеро останах да спя на 5 км от бреговата ивица, но на следващата сутрин станах рано и се запътих пеша натам. След няколко панорамни, хълмисти възвишения стигнах до малко село, от където започваше леко разбит чакълен път почти покрай самата вода. Минах по дървено мостче и после през няколко други села, а в едно от тях успях да видя своеобразните лодки на местните. Те представляваха недълбани еднодръвки с примитивна трапецовидна форма, а рибарите сядаха върху плоската им повърхност и гребяха с ръце и крака. Наоколо висяха безброй грижливо вързани мрежи, между които се разхождаха кучета и домашни животни заедно с тълпите от малки деца, които любопитно гледаха белия пришълец с раница. После подминах някакви туристически бунгала и само на 1 км от тях видях вляво от себе си 3 знамена, побити в малката гора между мен и езерото. На първото от тях пишеше – „Растафарска среща всяка събота сутрин”, върху второто беше нарисуван император Хайле Селасие с надписа „ХАЙЛЕ, поздравете император СЕЛАСИЕ”, а третото знаме беше със синя и черна звезда върху лаконичното „BLACK SUPREMACY” – черно надмощие. Трябва да поясня, че единствената по-популярна личност от Исус тук е Боб Марли, а Богът на растафарците е Хайле Селасие – императорът на Етиопия. „През 1930 година всички европейци пристигнаха с поклон при императора” – каза възрастен дядка със сплетена прическа, а от устата му една хубава цигарка задимя на омайни билки. Християните се молят Богу, а растафарците почитат Техния пушейки ганджа – всеки с ритуалите си, а моят дядка започна да псува колонизаторите, религията и парите на белите хора, които били изцяло виновни за злините и бедността на черните. Почувствах се като негър попаднал на разпивка на Ку-клукс-клан, а дядката продължи тирадата си с думите – „Виж, земята ни е богата. Ние си имаме всичко. Имаме и банани и риба. Ние сме умен народ”. Костеливата, черна ръка с цигарата посочи към едно прогнило бананово дърво и към спокойното езеро, а след това добави – „Голяма несправедливост се върши, че белите идват тук и вземат златото и ресурсите ни. Не е честно, че ти можеш да идваш тук и да снимаш, а мен няма да ме пуснат даже в Мароко. Аз обаче съм бил в Германия и в Холандия и знам какви лицемери сте вие. А сега живея в тази колиба и разказвам цялата истина на братята си от езерото Босомтве…”. „Те ти булка Спасовден” – казах си аз на ум, но скоро намерих общ език и след като споменах името България някакви пролетарски чувства спонтанно бликнаха в замъглената му кратуна и дядката вече по-благо сподели „Белите са създали система как да ни затрият, но не всички от белите хора са и лоши хора”. На края му викнах едно „Зиг Хайле” за довиждане и продължих по пътя си, а след 10 минути пристигнах в следващото село. Един друг дядка с мачете до петите ме настигна, поздрави и попита накъде съм се запътил. Обясних му че искам да обиколя езерото, а той ме погледна и тихо, но уверено рече – „Ще ти дам един съвет. Ти се движиш сам и много от местните не знаят, че носиш единствено вода и храна в раницата си. Тук няма пътни знаци, но някога аз ще сложа първия за такива като теб и на него ще пише – Внимание! Тук има бедняци! – Ако искаш да ме послушаш не продължавай след като пътя навлезе в гората и се прибери така, както си дошъл.” След като вече знаех кой и как мъти главите на „братята си от Босомтве” сметнах думите на стареца за най-добрия съвет, който можеше да ми даде африканец, така че продължих още няколко километра, починах на една полянка, изкъпах се в езерото и още преди да е започнала гората направих обратен завой. На връщане пак размених няколко думи със стареца, който се зарадва да ме види отново и ме покани на паница ориз. И сещайки за него в главата ми винаги изниква надписа – Внимание! Тук има бедняци!

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания