Гана › Погребения
Лепенето на некролози по улиците е характерно само в някои държави по света, но Гана е една от тях и спокойно компенсира за останалите. Некролозите са лъскави и хващат око, а 3/4 от текста по тях носи имената на опечалените братя, майки, деца, сестри и бащи. При наличието на толкова многодетни семейства за другите просто няма място и обикновено под фамилиите на близките е изписано само – „и още 55 внука и внучки”. В Гана съществуват поне 10 различни ритуала при погребение – опелото, възпоменанието и скърбенето са напълно разбираеми и за нас, но понякога на некролога пише – поради тази и тази причина няма да има барабанене (drumming – англ). Да не говорим за танците и песните, които изглеждат направо като кощунство. Често телата на умрелите остават в моргата, докато близките съберат пари за такова масово мероприятие като погребението, но в крайна сметка телата се вземат от моргата в Петък и ритуалът става на следващия ден. Пътуването е лесно в Събота – тогава всеки отива на погребение – и много от пътищата са преградени с ленти. Там близките спират минаващите коли и събират подаяния за мъртвите, а хората наоколо са скупчени под брезентови навеси. На пластмасови столчета седят мъже в кафяви роби, закриващи едното рамо (подобни на арабски ихрам), а жените са облечени в рокли с предизвикателни цветове и шарени парцали на главата. Не трябва да се чудим ако една цяла бизнес ниша в Гана се занимава с „даването на пластмасови столчета под наем”, както и на обяви от рода „снимам сватби, кръщенета и погребения”. Не бих се зачудил и на следния диалог, но всяко време – с нравите си и всеки народ – с традициите си…
(синът) – Татко, пусни на DVD погребението на баба!
(дъщерята) – Айде татко, толкова беше хубаво.
(бащата ядосано) – Махайте се от тука немирници, нали вчера го гледахте.
(майката умоляващо) – Хайде скъпи… те са били мнооого послушни!
Снимки от всички пътувания
 |