Най-накрая стигнах и до Акра. Градът ми се стори като от друга планета с широките си булеварди, здравите многолентови мостове, многобройните кръгови движения и работещите светофари. Безспорно Акра и Дакар са единствените модерни столици по тези краища на света, а може би Абиджан (където не съм бил) ще допълни тройката. Бях отседнал в един краен квартал наречен Тесоно, но маршрутки из града имаше всякакви, стига да знаеш до къде отиваш и какъв е знакът за там… „Circle” е едно огромно кръгово кръстовище на стратегическо място и тъй като микробусите нямат номера, момчето, събиращо парите от пътниците се подава от стъклото и върти показалец в „кръг”… Подобна е системата и за автогара „37” – с много време, губене и питане научих поне основните точки на столицата и знаковете им. Донякъде ми помогна, че имах грешен адрес на посолството на Бенин и трябваше да обиколя два диаметрално противоположни квартала докато намеря истинското. Но на третия ден имах бенинска виза и знаех как да се оправям в тази гигантска бетонена джунгла. През Февруари 2007 столицата се стягаше за светъл празник. Преди точно 50 години Гана като първа черна африканска държава бе извоювала независимостта си от колонизаторите. На огромен площад край морето кипеше трескава дейност, а черни и мързеливи работници боядисваха многобройните трибуни около площада. Там щеше да се проведе масов военен парад пред очите на президента, а почти до самия площад се намираше огромна триумфална арка с черна звезда и надпис „Свобода и Справедливост”… Вече бяха престанал да обръщам внимание на ганайските надписи.