В допълнение към горните мисли ще опиша и няколко от надписите, които видях в Гана. Става дума за надписи по улиците, гарите, пазарите и всякакви обществени места, които нямат никакъв друг религиозен характер освен масовата психоза в главите на местните. Единствените запомнящи се нерелигиозни надписи бяха следните – „По дяволите жена ти!”, което бе името на една кръчма и „Д-р Терор” – името на фризьорски салон. Дотук добре – прекрасно чувство за хумор… Но следващият фризьорски салон носеше името „Бог прощава”, а до него бе залепено фото студио „Християнска усмивка”. „Алелуя” бе прозаичното име на друго фото студио, а някъде там беше и работилницата „Посвети времето си на Бог”. Следваха магазин за алкохол „Бог знае”, фирмата „Исус е вечнозелен” (?) и бар „Псалм 23”. Не се наложи да поровя из Библията, за да видя какво точно пише в този псалм, тъй като почти веднага видях друг надпис „Псалм 23 – Аз съм твоят пастир”. След малко обаче ме озадачиха с „Псалм 35”, а след още няколко дни видях рекламно табло на лотария „Божи пръст” (вероятно средния) и магазин „Възнаградено търпение”. Освен това в Гана имаше лодка наречена „Страхувай се от Бог”, аптека „Ден за ден”, друга аптека – „Всичко ще отмине” и магазин – „Бог ще даде”. След кратка почивка в кафене „Божа воля” се наложи да спя в хотел „Милост”, а в страната имаше църкви/секти за които изобщо не бях чувал – „Църква на истинския табернакул”, „Църква на живия Исус” или само лаконичното – „Македонска вяра”. По улицата се срещаха и жени и мъже по фланелки със супермодерните надписи – „В него е живота (Йоан 1-4)” или „Обичан, дай и на нас да обичаме”. А по радиото чух интервю с треньора на националния по футбол, който на въпроса „Каква е тайната на успеха Ви?” започна отговора си със следната фраза – „На нощното ми шкафче има Библия…”