Ще ви се стори странно – ходил съм по много ислямски страни, бил съм и в Полша, и Ватикана, и Испания, но най-религиозната страна, която съм посещавал определено е Гана – със светлинни години пред другите. Наистина – християнството в Африка е малко по-различно от това, което ние познаваме. Понякога в черквите под олтара се среща давидовата звезда, а понякога Исус е нарисуван как разговаря с мюсюлмани с фесове. Обликът му е само леко по-бял от този на другите катранени апостоли, така че той има негроиден профил и цвят на мулат. А неделя сутрин, когато си тръгнал на разходка и наближиш черква, ще чуеш от вътре такава какофония и такава музика, че може да сбъркаш службата с някоя дискотека, в която съботният купон все още продължава. Болгатанга бе първият ми град в Гана и около главната му улица се виждаха десетки статуи – на Моисей, на Свети Павел или Света Тереза. Света Тереза получила просветлението си, след като ангел намушкал сърцето й с „пламтящата стрела на божествената любов” и следващата статуя до нея наистина бе на Светия Ангел. Но нещо в Ангела не беше наред – дрехите и крилата му наистина бяха бели, но цветът на лицето и кожата му беше черен. Черен ангел – хубаво… Но тогава какъв цвят имат африканските дяволи? – запитах се аз и в главата ми изплуваха веднага няколко познати истории. Когато Мунго Парк – откривателят на река Нигер – отива при царя на империята Бамбара, императорът едва не загубва разсъдъка си. Смятайки, че белият пратеник е пристигнал при него по поръчение на задгробните същества и на самият дявол, той от страх оказва огромна помощ на шотландския изследовател. Изплуваха и личните ми спомени – сетих се колко често като се движа, храня или седя на улицата, до мен се прокрадваха деца и леко ме докосваха с пръст (така че да не усетя). Други предпазливо пипаха космите по ръката ми, но всичко това бе една проверка дали съм от плът и кръв или пък пръстите им просто ще минат през мен. Едва тогава разбрах, че белият човек в Африка е нещо като сянка от отвъдния свят, която се носи като призрак. Сложи и всичките злини на колонизаторите и ето как лесно се превръщаме в дяволи – поне в абстрактното мислене, африканските традиции и главите на малките негърчета.