Мароко › Западна Сахара
След няколко дни продължавам отново към Западна Сахара. Дали това е име на държава, последната колония в Африка или просто най-западната част на пустинята, зависи само от гледната точка на събеседника. А пътят на юг минава през Тизнит, Гуелмин и Тан-Тан, все градчета с бойно минало, минавали през хиляди ръце и незапомнящи се с нищо. Всъщност Тизнит прави впечатление с новата си модерна автогара или по-скоро с факта, че тя не се ползва изобщо. Гише за билети, по традиция, е паянтовата маса под фенера на двора, багажното е навсякъде около масата, където спокойно хвърляш раницата, докато чакаш автобуса си, седнал на някоя от сините тръби, служещи за пейки. На малката маса е седнал целият персонал на автогарата, който шумно бъбри, пие чай и понякога къса по билет от кочана. Може би само 10% хаос са пагубни за подреденото общество, но по същия начин и 10% ред са премного в държавата, съществуваща напук на хаоса. Автобусът към Смара пристига, шефът на автогарата ми прави знак отдалеч и аз се качвам. До мен след час седна старче, инженер от ВВС в пенсия, занимаващо се, както споделя, с поправки на зъболекарските столове “Сименс” по безбройните военни гарнизони на юг. Старчето ме заговори на добър английски, усвоен вероятно по специализациите над поредния модел на Lockheed и аз бързо го причислих към ония 10%, в които не фигурират дребните мошеници. Особено след като подхващаме и за политиката на района – тема липсваща от коментарите на невъоръжените местни. А старчето сочи през прозореца и гордо заявява: – “Няма Полисарио! Да сте видели някъде тука Полисарио?”
Снимки от всички пътувания
 |