Типични за Танжер, а и за всеки град в Мароко са също търговците на цигара (задължително по една), използващи за реклама празен кашон, затиснат с камък на тротоара, който адски изкушава за шут, ако случайно не забележиш продавача. Навсякъде са и телеботиците, предлагащи куп телефонни кабини под един покрив, което дава представа какъв процент от населението живее в чужбина. А каква част от населението е грамотно, може да се разбере от разчертаните правоъгълници с номерация по стените, върху които са налепени афиши от предизборната кампания. Виждат се партии, символизирани с лампа или кантар, има и партия на книгата, но имената им или букви изобщо липсват. Силно присъствие в Танжер са обсебили и изрусените проститутки – тип “околовръстното”, по подобие на всеки моряшки град, където хотелите предлагат и цена на час. И някъде между целия този цветен хаос се натрапва и малко от магията или по-скоро селянията, привличаща навремето откачалки като Barbara Hutton, педерасти от формата на Malcolm Forbes, писатели от генерацията на Bowles и Kerouac или съвсем представително за всички тях – откачалката, педераст, писател и наркоман William S. Burroughs. Списъкът може да се продължи и с Tenessee Williams, Truman Capote, Elizabeth Taylor, Matisse, Stravinski и Brian Jones итн итн, ако това има значение.