Мароко › Танжер
Точно пред изхода на пристанището е медината (стария град) на Танжер с тесните си стръмни улици, по които са струпани пазари, хотели, магазини или банки. Изгубването е неминуемо след близо 5 минути, но за практичен ориентир служи наклонът на улицата. Вървиш ли нагоре ще стигнеш до касбата (крепостта на местния деребей), а в посока надолу винаги е морето. Някъде между тях се намира всичко останало. По принцип Мароко не изобилства със забележителности. Във всеки град стереотипите са медина, касба, някоя джамия или медресе (мюсюлманско училище), евентуално гробове и мавзолеи, но отсъствието на уникални монументи се компенсира от богатството на природата, атмосферата на пазарите и колорита на хората. Трудно е да различиш арабите от берберите и маврите от харетините или сахрауите. Берберите също делят себе си на 3 групи в зависимост от района и езика, но в крайна сметка всички те носят паспорта на кралството и до известна степен са верни поданици на Мохамед VI. Широко разпространената легенда, че хората живеещи от туризъм в Мароко са по-нагли от конски мухи и далеч превъзхождат събратята си в Египет или Турция се оказва само легенда. Всъщност не знам дали заради зимния сезон или мерките на туристическата полиция, конските мухи по-скоро бяха с нахалството на свенливи госпожици, а малкото изключения се срещаха само в разглезения от туристи град Фес и около тружениците от MINURSO – френското съкращение на – “Мисия към ООН за референдум в Западна Сахара”.
Снимки от всички пътувания
 |