Малайзия › Куала Лумпур Чайнатаун

За контраст на всичко дотук, хотелите в Куала Лумпур са два пъти по-скъпи и два пъти по-мръсни от индонезийските, така че когато след час намирам хотел предлагащ мръсотия само на евтини цени, оставам доволен. В магазин пред входа, с дни наред, черупки от яйца вряха във вода по рецепта от традиционната китайска медицина, а кварталът се наричаше Chinatown. По улиците висяха свински бутове, търсейки място за спане се отзовах в публичен дом, утрото ухаеше с тежкия мирис на тлъста супа, а в съседна кръчма вече се бяха разположили индийци и китайци, вдигащи наздравици с арак за дружбата между народите – все нетипични неща за център на столица на мюсюлманска държава. Въпреки това столицата е идеално място за отмора, пазар и почивка на изгладнелите пътници. Когато не вали, времето е приятно, температурата целогодишно се колебае между 23 и 32 градуса, а местните вестници рекламират новогодишни почивки в Европа или Северна Америка с вълшебните думички “зима” и “сняг”. Решавам да посетя каменните пещери (Batu Caves), които са близо до града на последната спирка на градски рейс. Няколко зали, приютили хиндуистки храмове се издигат на 289 стъпала над паркинг, пълен с автобуси, коли и таксита. Тълпи от сиви, озъбени маймуни се движат между вярващите и туристите, събирайки нагло храна и кокосови орехи. На върха на хълма се отваря голяма церемониална зала с място за няколко хиляди души, а по нататък следва още една зала без покрив, наподобяваща масивна дупка в скала, обрасла със зеленина. Жалко, че всички табели са на санскритски, но гледката и без дълбок смисъл си остава така величествена както и през последните 120 милиона години. Дано тълпите с хора не се окажат по-пагубни за пещерите от ударите на времето.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания