Нигер › Ниамей
Районът около хотел “Мустак” прилича на село, каквото надали вече има дори и в България. Попитах местните – “Далеч ли е центъра?” а те единодушно, даже леко ядосано казаха – Но ти СИ в центъра. Какво по-точно търсиш? Само няколко главни, широки и асфалтирани улици прорязват Ниамей и му придават съвременен вид, но тръгнеш ли по малките сокаци, покрай теб ще се заредят хиляди кирпичени, ниски къщурки и малки прихлупени сергии. Пикаещи негри ще подават весели лица от откритите тоалетни, а десетки други просто ще седят на улицата и безделнически ще те гледат. Повтаря се винаги следното – те те гледат, ти ги гледаш, правите се на мъже, лицата им са сериозни и точно след като ги подминеш някой игриво подвиква – “Сава?” или “Господин Бял, накъде?” За да отвърнеш на поздрава трябва да се обърнеш към тях, но в този момент вече и ти, и те са нахилени и ледът е разтопен. Сядаш с негрите и след като те си поискат задължителните пари, цигара, виза за БГ или запознанство с бяла жена, а ти примерно им откажеш, преминавате към по-сериозни теми. Много от туристите изобщо не се обръщат на подвиквания, може би им е писнало от навлеци, просяци, ментарджии и т.н. но това са само частни случаи, превърнати в стереотипи. Защото най-важната част от едно пътуване не е да видиш националния музей в Ниамей или моста над Нигер, а да разчупиш стереотипите и да прескочиш преградите в главата си, както и да създадеш свои мостове към чуждото и непознатото. Около моста на Нигер има и един малко по-космополитен квартал с няколко модерни сгради. Както в повечето западноафрикански столици, най-модерната постройка тук е тази на BCEAO, а това е съкращение от “централна банка на западноафриканските щати”. Малко хора в Европа са чували за този африкански предвестник на еврото, наречен CFA франк, който вече от 60 години вирее (най-правилния израз за него) почти навсякъде между Сенегал и Нигер… тежко ти обаче ако решиш да го сменяш на север от Мавритания. Най-малките банкноти са от 1000 франка, а като бял човек ти трябват поне няколко седмици, за да стиснеш в ръката си и най-дребната монета от 5 франка. Но стандарти в Африка няма – ресто от 1 франк се изплаща с клечки за зъби или бонбони, а групата просещи деца ще подели същия този бонбон на няколко равни части по между си. Друга впечатляваща гледка от столицата бяха размерите на река Нигер. След като я видях широка почти километър в Бамако, очаквах тук нещо направо гигантско… но уви. Мъже перяха в плитчините между десетките острови по великата река, която тук стигаше едва 300 метра. Все пак след Бамако Нигер тече поне 1000 км през пустинята и очевидната разлика в дебита на реката е митото, което тя плаща на Сахара, за да мине през нея.
Снимки от всички пътувания
 |