Нигер › Досо

Първа спирка бе Досо, но в този малък град цареше някакъв зверски монопол върху хотелите. Реших да не отсядам тук и въпреки, че стана късно следобед, продължих към столицата. Автогарите в транзитните градове са ненужни институции, които само надуват цените. Освен това там чакаш докато се напълни цял един микробус, а аз нямах време за чакане. На около 200 метра от входа на автогарата вдигнах палец – вече извън визуалния обсег на монополистите. След 5 минути спря първият шофьор, натоварих се при другите маймуни и потеглихме. По някое време хората решиха да си купят дърва. Дървата са най-евтиният вариант за огън в Африка и навсякъде по африканските пътища са натрупани купища от тях – цената на 1 кубик е малко по-висока от тази на 1 кибрит в България. Докато хората товареха, а аз чаках вътре, ни подминаха два микробуса с бели, които мигновено защракаха с апаратите си към нас в движение. Лицата им изглеждаха въодушевени и всички ръкомахаха и се хилеха – бяха само по 5-6 души вътре и имаше къде да ръкомахат. После пак ни задмина автобус с туристи и някои от тях реагираха по същия начин и пак извадиха камерите. На следващата спирка не издържах и излязох да проверя за какво става дума – гледката ме развесели… Не бях го забелязал докато стопирах (тогава човек е зает с въпросите – Как да се вместя? и Къде да хвърля раницата?), но върху микробуса имаше два огромни кафеза с квачки. Из зад сплетените колове и въжета от всеки кафез гледаха по 50-60 чифта очички. През дупките освен глави се подаваха, крила, крака и друга бяла перушина. Но около 20 квачки не се бяха побрали вътре и висяха по периферията на сандъците – завързани за краката, провесени с глави надолу с опулени лица и проскубани тела. Пристигнахме в Ниамей по тъмно и естествено минахме първо през пазара за квачки, а после някой ме упъти и отседнах в хотел “Мустак”. Стаята с баня и вентилатор в столицата беше за същите пари, за които в Досо щях да получа 3 квадратни метра без ток или вода под нажежен ламаринен покрив. Както в повечето хотели в Африка и тук се продаваше масово бира и твърд алкохол, а няколко абаносови красавици хвърляла въпросителни погледи към пияниците.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания