Нигер › Арлит
Абдул Салам потегли към Акра, а аз останах в Агадез с намерението да стигна поне някой оазис в Тенере. Вариантите бяха общо взето 3, но първият от тях – да наемеш джип и гид – отпадна веднага по принципни и финансови съображения. Дори с компания, една няколкодневна обиколка из Тенере щеше да излезе на цена от минимум хиляда долара. Когато дойде пазарен ден намерих колоритно изглеждащи камиони, тъпкани с торби и хора за Тесауа… но Тесауа бе на юг, а Тенере – на изток. Най-накрая разбрах, че има кооперативни камиони, които разнасят стока към и от оазисите. Трябваха ми 2 дни, за да стигна до тази ценна информация, но в впоследствие се оказах съвсем бързо в гаража на кооператива от Тимиа, наречен IRC. Проблемът обаче изглеждаше така – никой не знаеше кога ще замине следващият камион, а още по-малко някой можеше да каже кога той ще се върне. Не беше ясна и обстановката в оазисите. Да махнем военното положение, но скараш ли се дори и по дребен повод с местните, те ще намерят хиляди начини да ти съсипят живота, ако си вързан цяла седмица при тях. Така че отписах и тази възможност и хванах редовен автобус за Арлит, от където имах намерение да продължа (по също толкова неясен начин) към планините Аир. За пръв път от дълго време насам се настаних в хотел изцяло пълен с “бели” – стана ми някак си драго, въпреки че те бяха алжирци, а Арлит се намира почти на алжирската граница и е известен единствено с добива си на уран, който осигурява около 20% от бюджета на страната. На първата сутрин намерих гаража на кооператива от Иферуан INCC, но камионът беше тръгнал преди няколко дни. Изпуснах и тази ценна възможност и въпреки, че останах още в Арлит, кооперативен камион повече не се появи. Не стигнах до никъде, но Арлит и Агадез създадоха нови измерения на тази част от пътуването, която се асоциира с мазохизъм. Нямаше да се замисля за всичко това ако бях на първия месец от пътуването си – след половин година из Африка вече не си толкова свеж и кокалите ти са поизморени. Но някой ден ще започна ново пътуване точно от там и цял месец ще се возя само на кооперативни камиони. Обещавам!
Снимки от всички пътувания
 |