Оказа се, че стопът в Кадиша върви учудващо добре. По пътя към Кедровец ни качи маронит с каубойска шапка, заедно с две жени, работещи в хотелите. По-късно се повозихме по планинските серпентини на предната броня на АТВ. На връщане от планините само за 5 минути ни спря семейство в пълен мерцедес, а в посока Баалбек бяхме в компанията на младоженци, събиращи до шушка изпопадалите ябълки, които след това раздаваха на крайпътни деца. Ако не знаех, че сме в Ливан бих сбъркал хората тук с всеки друг средиземноморски и европейски народ - приказките и контактите с тях се удаваха лесно, даже хуморът им бе напълно разбираем. В самият град Бшаре се намира и музей на може би най-известният син на тези места – Джубран Халил Джубран, чиято творба „Пророкът” съм запомнил предимно със следното откровение:
„тъма е животът без порив,
но сляп е поривът без знание,
и суета е знанието без труд,
и празен - трудът без любов...”