На 40 км от морето се издигат трихилядниците на ливанските планини. Някои била са стръмни и отвесни, но като цяло теренът е полегат и спускащ се на вълни към ниското. Огромната територия над град Бшаре ухае на ябълки, с които се слави целият район. Често, натежалите им клони са подпрени с патерици, а пребогат ливанец, живеещ в Мексико, наскоро бе почнал да залесява и с вече зачезващите кедри. Под предела, разкриващ гледки към долината Бекаа и антиливанските планини са струпани лифтовете на курорта Седарс – име, което на български би звучало - Кедровец. Малко над Бшаре се намира и пещерата, виновна за цялата топография на района. От недрата й струи река, която прояждайки мекия пясъчник и варовика е оформила долината (или по-скоро ждрелото) на Кадиша. Жълти естествени скулптури, стометрови водопади, гъбести кули, обилна растителност и отвесни стени и от двете страни затварят тази така тясна територия в протежение на 10-15 км, където са намерили убежище и вдигнали манастирите си маронитите. По-стръмните начални участъци са почти непристъпни, но иначе по цялата дължина на Кадиша има пътеки, а на някои места и шосе. Името Кадиша идва от арамейски и значейки „свято” често се споменава в литургиите, но освен манастири, по скалите се виждат и десетки пещери. В една от тях със спрей на стената бе написано – „хотел отшелник” – но точно главната пещера Кадиша, от където тръгва реката е достигната едва преди 70-80 години. Малко след смъртта на монаха, посветил живота си в търсене и катерене до входа й (видим от съседния баир) се организира цяла експедиция от братя Геагеа, чийто подпис и до ден днешен стои в първа галерия.