Ливан › Начало
Септември 2010
Почти без престой продължаваме на юг от ливанската граница с едномесечна безплатна виза в паспортите си. Пътят към Тарабулус на места се докосва до морето, а из сухия пейзаж наоколо са разхвърляни шатри и окъсани от вятъра палатки. Отначало реших, че това са лагерите на палестинските бежанци в Нахр ел Барид (студена река), но в последствие видяхме, че те всъщност живеят в спретнати блокове малко по-нататък. И с изключение на трудностите им при намиране на работа или рудиментарното медицинско обслужване, условията им за живот бяха с класа над тези на традиционните номади в района. Отделихме само час-два на Тарабулус (Триполи) за кафе и смяна на пари и още преди обяд с микробус потеглихме към Уади Кадиша. Ливан е страна, намираща се в последен етап на балканизация и всяка провинция или дори село е като автономна клетка. Около Хермел са групирани просирийски фракции, в Бекаа се подвизават шиитските войни на Хизбула, южен Ливан е традиционно по-сунитски, друзите (за които ще стане дума в сирийския пътепис) също са разхвърляни из пейзажа, а Уади Кадиша е маронитската територия на християни, балансиращи от памтивека между Рим, Константинопол и набезите на мюсюлманите.
Снимки от всички пътувания
 |