На другия ден прехвърлихме Ливана и с няколко прекачвания стигнахме Баалбек. Постовите охрани от християнски станаха шиитски, но и едните и другите спираха почти всички коли, особено в обратна посока - маршрутът бил често използван за доставките на хашиш от Бекаа към Бейрут. Основен финансист на района обаче си остава Иран и военната мощ на Хизбула със сигурност конкурира тази на държавата... отделно, че армията на Ливан няма изразен държавен характер. Ето и пример - преди време ливанските политици бяха закупили френски изтребители. Това е смущаващ факт по простата причина, че нито Сирия, нито Израел им дават достъп до небесата си. Тоест изтребителите могат да излетят само в посока Средиземно море, да се пореят над вълните му и да кацнат обратно... ако изобщо успеят на тази така малка площ. В крайна сметка самолетите събират прах по летищата, а парите за поддръжка и заплатите на френските специалисти са поредното безсмислено перо в бюджета. Значително по-икономично и ефективно, през 1983 г. Хизбула бе прокудила и американци и французи с един класическо зловещ атентат, а най-сериозният опонент на израелската армия не е нито Хамас, нито Фатах, а точно същата шиитска групировка. Дори и фигурираща като терористична организация в почти всички държавни списъци, тя е единствената сила, която крепи малкия район на долината Бекаа. От управниците и данъчните инспектори до многобройните дружини с пушки. По главните улици на Баалбек се веят ликовете на десетки шахиди (мъченици), а върху жълтите знамена на Хизбула, зелена ръка е стиснала калашник – този неизбежен гарант за съществуването и на друзи, и на маронити и на всяка ливанска общност. Малко преди залез и вечерната молитва се оказахме на хълм над Баалбек. В ниското затрещяха автомати като своеобразен ритуал за изпращане на деня, а надвечер попитах собственика на хотела дали всеки ден е така. Хотелиерите нееднократно агитирали Хизбула да стрелят по-умерено, защото туристите се плашат, но в битката между сърце и разум, победител най-често си остава сърцето. А вече по тъмно небето се озари и от продължителните фойерверки на младежи-християни, събрани пред маронитската черква.