Само на 800 м. над Седарс, по криволичещи останки от път се качихме до горната станция на лифта и малък заслон на 2600 м.н.в. Излизайки на платото се виждат облите първенци на Ливан, концентрирани на съвсем малка площ. Не само номадски дири водят към връх Корнет ас Сауда (над 3000 м), тъй като до него се стига и с високо проходим джип. Затова избрахме друго, по-рошаво възвишение с приблизителната височина на Мусала и подскачайки върху камъните по ръба му оставихме няколко малки езера в ниското. Ливанските планини са доста по-отвесни на изток и някъде на 1000 м. под нас изплуваха като оазиси селата и нивите на плодородната долина Бекаа, заедно с изумрудените си водни резервоари. Отвъд тях се открива следващата планинска верига – Антиливана, бележещ границата със Сирия, където походихме след 2 седмици. После следвайки билото поехме на юг. Няколко кръста стърчаха от върхове, само откъслечно с алпийски характер, но наоколо се откри и поредица от интересни зъбери. Траверсът в посока Бшаре и Тарабулус имаше красотата на кардиограма, с гледки и към морето и към зелената долина Кадиша. В зимни условия маршрутът би бил идеален за снегоходки, а през Септември времето бе топло, безветрено и с видимост до хоризонта. Едва надвечер цялата околност редовно се поглъщаше от дълбока, гъста и осезаемо влажна мъгла, без промяна в температурите.