Сирсак (annona muricata) – зелен, пъпчив плод наподобяващ връзка от миниатюрни банани. Кората му е дебела и бяла отвътре, криеща десетки сочни скилидки във вътрешността, които са с вкус на сладко мляко и имат по една костилка.
След около месец оставих Ява зад себе и се прехвърлих с ферибот само за 2 часа до Бакаухени – първото пристанище на южна Суматра. От там взех автобус за 100 км до Бандар Лампунг, а пътят се виеше между безкрайни бананови насаждения. Веднага ми направи впечатление липсата на селско стопанство (в сравнение с Ява) и единствените плантации, които виждах през следващите десетина дни бяха от кокосови и маслодайни палми. Кокосовата палма е висока и стройна, стъблото и е тънко и сякаш нарязано на пръстени (където отдавна са изсъхнали клоните), а маслодайната палма е ниска, тумбеста и стъблото и наподобява огромна цилиндрична шишарка. Около пътя, на платнища съхнеше канела, която местните наричат „каю манис” (сладко дърво), а пътищата и без канелата бяха тесни, разбити и на места – липсващи. Почти през 20 км се виждаха обърнати камиони, а от каросериите им се посипваха пясък, чакъл и дървени трупи. Едно след друго се нижеха бедни селца без магазинчета и бедни дървени къщи с дупки вместо врати и прозорци, а от джунглата се чуваше вой на бензорезачки. Един от големите екологични проблеми на Индонезия е нелегалната търговия с дървен материал – на Суматра, Калимантан и на десетки други места. Неведом в цени и кубични метри, бедният селянин продава по едно дърво за един долар, а същото това дърво поема по дългата верига от търговци и посредници, която минава през Малайзия и Сингапур и стига до спални, мебели и кухни на другия край на света. Първо изчезват дърветата, после изчезват и животните – по сергии и автогари навсякъде се виждаха препарирани маймуни, змии в буркани, крокодилски кожи и кожи от носорог. В село Тапан ми предложиха слонова кост за 350 евро на килограм и само кокошките, козите и биволите изглеждаха незасегнати от тази масова разпродажба на острова.