Извън автономната тибетска област, древните тибетски райони Кхам и Амдо са разделени по границите на няколко китайски провинции. Юшу е първият голям няколкохиляден град по маршрута ми. Намира се в района Кхам. От местните разбирам за качествата на най-високите хора в цяла Азия – кхампите. Все храбри войни, смели разбойници и безстрашни бандити. С две думи, ценен контингент за диверсантските групи, изпращани срещу народната освободителна армия, преди американците да спрат финансовата си подкрепа за братския тибетски народ в началото на 60-те.
Пътувам на стоп. Тибетски монах ме спира с “Паджерото”-то си. По пътя си обяснявам къде отива част от парите, които Далай Лама клинчи от Запада. Пътувам с него 3-4 километра. Десет минути по-късно ме качва селянин с трактор. Издържам 15 километра и слизам. Към долината Батанг продължавам пеша. Там е пълно с юрти, якове, номади и кучета. Около една от юртите има само жени и деца. Влизам вътре. Нищо особено – печка, касетофон, мляко от як, малко суджук, бахур и една кървава якска глава, които се търкалят по земята.
Прибирам се към Юшу на стоп. Вечерта сядам в центъра на селото. Един кхамп идва при мен и засвирва тибетски фолк с малката си четириструнна китара. Хората започват да се събират. Встрани е кръчмата на тибетски мюсюлманин-комунист. Стените са пълни с еднометрови портрети на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао и Дън Сяопин, под чиито натежали погледи тибетците кротко пият чай.