Столицата на провинция Чингхай. Терен за китайските дисиденти, престъпници и рецидивисти, които излежават присъдите си в района. Всъщност за тибетците Хсининг е Зилинг – част от областта Амдо. 50-годишния спор за тази земя е местен проблем, но за неутралните това си е една от вратите към Тибет. На север, юг и изток е пълно със забранени зони, а на запад, до езерото Коконор, се намира запустял център за ядрени отпадъци. Местността около Хсининг прилича на смесица между дивия запад и сцени от “Лудия Макс”. Купувам билет за автобуса. Схемата: питане на български, сочене на часовника, рисунки на карти и автобуси, молби към шофьора, блъскане с лакти и ритници, псуване и бакшиш. Стигам до автобуса. Качвам се на покрива му и заключвам раницата с дебел велосипеден катинар за здрав метален лост. Всяко слизане на междинна спирка налага да разопаковаш целия багаж на автобуса преди да стигнеш до катинара си. А ако раницата е отгоре, тя със сигурност вече не прилича на себе си от дъжда, маслото и бензина, които са текли отгоре й.