Галерия и печатен формат

Cambodia GalleryCambodia PDF

Камбоджа › Геноцид

Седми ужас – геноцида. Камбоджа не е страната с най-многото мини в света (както се убедих в Египет), въпреки че често се виждат оградени полета с ясни и лаконични знаци. По-опасни са неоградените полета, известни само на местните, а още по-смъртоносни са никому неизвестните. Няма статистика колко американски бомби са изсипани над Камбоджа през втората индокитайска война, а много от тях изглеждат като шарени играчки и все още късат ръце и крака най-вече на малките любопитни деца. Страната и досега не е успяла да надживее ужаса на гражданската война, терора на Пол Пот, нашествието на виетнамската армия и като резултат от този фатален сблъсък на китайски, американски и руски интереси, са загинали 3 300 000 души, което поставя Камбоджа начело в статистиките по геноцид процентно от населението. Както казва китайската поговорка – тревата е много утъпкана, там където се бият (или съвкупяват) слоновете. Кралят на Камбоджа в началото на 70те години на миналия век е свален при преврат, организиран от Лон Нол, който е само една марионетка на американската външна политика. В резултат се появява китайската марионетка Пол Пот, заедно с Йенг Сари и Та Мок, които не са герои от „междузвездни войни”, а негови верни съратници. Населението на Камбоджа бива разпратено от градовете към оризищата, а образованите хора, както и необразованите с очила биват просто ликвидирани. В последствие идват и виетнамците, зад които стоят и руснаци и българи, а първите що-годе демократични избори се организират едва през 1993 година. Крал Нородом се завръща малко преди това и основава партия (звучи познато), а Пол Пот умира 1998 година с думите – “Съвестта ми е чиста.” Почти в центъра на Пном Пен и досега има музей на геноцида, чието име е Туол Сленг. На кхмерски това значи както “отровен хълм”, така и “място за изкупване на вина”, а тук в сградата на бившо училище, по времето на Пол Пот е създаден затвора С-21, през който са минали 14 007 души. Само 7 от тях са оцелелите, а остатъкът след прангите, разпита, боя и всичко, което може да ти се случи в един затвор, са изпращани за последно към “смъртоносните полета”, където изкопавали гробовете си преди да паднат в тях. Музеят може да се препоръча само на хора, които харесват места като Освиенцим, Бжежинка, Дахау или Маутхаузен, а всички други ще си тръгнат от там с мрачни чувства и тежки мисли. В сградата, наред с уреди за мъчения, килии, пранги и фотографии има и абстрактна фото-изложба, показваща снимки от това проклето място, върху които са насложени ефектно размити лица на убитите, които като духове сякаш още се носят наоколо. Всеки некремиран будист според религията не намира спокойствие и се превръща във вечно витаещ дух, а като край на тази тема ще опиша и моите преживявания със “смъртоносните полета” и “духовете”. Бях се запътил към “смъртоносните пещери”, разположени на карстов хълм в близост до град Батамбонг и въпреки че потроших много време, видях и маймуни и Буди, но не успях да намеря пещерите с кокалите. Спрях няколко монаха и почнах да им обяснявам, но те не знаеха как е кокал, или череп на английски. Отворих тефтерче и им нарисувах пиратското знаме, а те казаха със страх “ghost” (дух на английски). Близо половин час се обяснявахме и накрая те ме поведоха. Стигнахме само след 10 минути. В първата пещера, в близост до полегнал Буда имаше желязна ракла с кокали и черепи, втората пещера бе подобна но без Буда, а като понечих да се спусна в една от многото дупки с кокали по земята монасите доста се поизплашиха и почти офейкаха. Много от черепите бяха с дупки, някои от кокалите бяха начупени, направих една снимка с монасите, която все още не съм им изпратил, но в крайна сметка аз стигнах до целта си, а те сложиха две нови думи в речника.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 25 - Леко глуповато се спуснахме през 3-те езера Галина за 3 часа.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia