Второ чудо – валута. Местният еквивалент на тоалетна хартия в Камбоджа се нарича риел, а риелът е една изключително нереална и епизодична валута. Банковата система тук се намира в зародиш, парите се сменят навсякъде (буквално), а още по-интересно е, че там където по случайност е написан обменен курс, обикновено курсът на риела липсва. Аз превръщах доларите в тайландски батове, може би със същия успех щях да сменям и лаоски кипове за монголски тугрици, но почти никой не се интересуваше от местната валута. Навсякъде по страната плащаш в долари или батове, а риелът се използва само като дребна разменна монета. Деноминациите на банкнотите са на стойност от 2.5, 12.5, 25 и 50 цента, а най-голямата от тях, която видях само един-два пъти бе 2.5$. 1$ тогава вървеше за 4000 риела и 1 бат – за 100, така че ако трябва да платиш 15 000 риела за хотел даваш примерно 3$ плюс 20 бата плюс 1000 риела. Елементарно нали, а на пазара се научаваш да смяташ и със скоростта на калкулатор. Една от малкото банки, които напук на всичко съществуват в Камбоджа, се нарича Канадия – копродукция между уволнени банкери от разпадналата се вече национална банка и емигранти в Канада. Това финансово чудо предлагаше нечувани за страната услуги като банкова сметка, лихви, влогове в злато и дебитни карти, с които може да теглиш на всеки от 4те автомата в страната. Сметките и автоматите естествено работят само с долари, но банките така или иначе са само една излишна институция, до която нормалният човек няма допир. Камбоджа е една от малкото страни, където парите на семейството седят в портфейла или най-вече дрехите, гащите и сутиена на жената. В златарските магазини, които играят ролята на банка за дребния човечец, търговията също се върти предимно от жени, а още по древните китайски хроники се споменава, че първата работа на китайските пришълци в страната била да се оженят, защото в противен случай шансовете им да пробият били нулеви. Не искам да упреквам местните жени, но Камбоджа определено бе най-бедната страна от досегашните ми странствания из Азия и като доказателство през едномесечния си престой за пръв път не намерих нито една банкнота по улиците. Не само това, но даже и кокосовите орехи по селските пътища бяха продупчени, изпити и оглозгани.